Продължаващите страхове от разрастването на дълговата криза в еврозоната и лоши данни за американската икономика връхлетяха пазарите с нова сила в четвъртък.

Водещите европейски борси потънаха с 5-6% към 18.30 часа българско време, а Уолстрийт последва срива на Стария континент и водещите индекси минаха на червено с над 4 на сто. 

Несигурността сред инвеститорите се засили заради ревизираната прогноза на Morgan Stanley за глобалния растеж. Банката обяви, че за 2011 г.  я понижава от 4.2 на 3.9%, а за следващата - от 4.5% на 3.8%.

Влияние оказаха и опасенията на американския Федерален резерв за вероятността дълговата криза да засегне и финансовата система на САЩ. 

Така започналата от началото на август търговия тип "влакчето на ужасите" продължава и хвърля в по-голяма несигурност пазарите.

В четвъртък индексът Dow Jones Industrial Average се понижи с 3.7% в първия час от търговията, а Standard & Poor's 500 загуби 4% от стойността си. Технологичният показател пък отчете спад от 4.5%.

Най-сериозно бяха ударени книжата на технологичните компании, следвани от банките и дружествата от индустриалния сектор. Всички 10 сектора в S&P 500 се понижиха рязко, което според анализатори е сигнал, че паниката се е завърнала.

Показателят CBOE Market Volatility, който измерва нестабилността на пазарите, отчете ръст от 24%.

Сривът в САЩ последва глобалната тенденция. Европейският индекс Stoxx Europe 600 отчете понижение от 4%.

Британският FTSE 100 се понижи с 5%, германският DAX намаля с 5.8%, а френският CAC 40 отчете спад от 5.5 на сто.

Азиатската търговия също завърши надолу.

С най-много се понижиха акциите на европейските банки. Това се случи след публикация в "Уолстрийт джърнъл", която описва опасенията на американския Федерален резерв относно вероятността дълговата криза да засегне и финансовата система на САЩ. Книжата на френската Sociеtе Gеnеrale се сринаха с 8.4%, колкото беше спадът и на Barclays. Акциите на италианската Intesa Sanpaolo пък отчетоха понижение от около 7 на сто.

Morgan Stanley понижи прогнозата си за глобалния растеж. Американската инвестиционна банка прогнозира, че брутният вътрешен продукт на еврозоната ще нарасне с 1.7% през 2011 г. при предишно очакване за ръст от 2 %. Това създаде допълнителни опасения за състоянието на валутния съюз, който вече 2 години не може да се пребори с дълговата криза.

Едновременно с това американски доклади показаха, че инфлацията се е повишила, а наемането на служители продължава да се движи прекалено бавно.

Борсовият срив започна преди около 2 седмици, след като агенция Standard & Poor's свали кредитния рейтинг на САЩ. Търговията в Европа се успокои за кратко, след като в края на миналата седмица бяха забранени късите продажби с акциите на някои финансови дружества.

Инвеститорите залагаха големи надежди на срещата между германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози във вторник, но останаха разочаровани. Това според някои наблюдатели е основната причина паниката да се завърне на пазарите.

През миналата седмица инвеститорите се разочароваха от липсата на конкретни решения и на Фед. Въпреки очакванията, че централната банка ще се опита да стабилизира ситуацията, наливайки допълнителна ликвидност на пазарите, тя просто заяви, че няма да променя лихвите през следващите 2 години.

Създалата се нестабилност тласна инвеститорите към американските облигации, което повиши стойността им. Лихвата по 10-годишните книжа вчера намаля до 2.05%.

Златото също е облагодетелствано от лошите новини, тъй като те повишават привлекателността му на убежище в кризата. Вчера котировката му отново премина над 1800 долара за тройунция и продължи да расте. В 18.30 часа българско време то се търгуваше за 1823 долара за тройунция.

Суровият петрол се понижи, като котировката на сорт брент достигна 107.6 долара за барел. Американската валута поскъпна спрямо еврото до $1.4297.