За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
Още по темата
Още от Бизнес

Съдържание от "Visa България"
Красимира Райчева: Visa развива у учениците умения за осъзнато боравене с пари и информация в дигиталното пространство

Съдържание от Henkel
Иван Митев
Рейтинг: 576 НеутралноПри запазване на сегашната държавна финансова грешка - употреба на „Незлатни пари”, при запазен несъвместим с техни качества начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари”, заради която се развива стопанска криза - разрастването на кризата е очаквано и неотменимо до стадий хиперинфлация.
на подобрено държавно финансова управление, което е адекватно на качества на ползвани "Незлатни пари".
Единственото полезно преодоляване на криза може да бъде чрез прилагане (спрямо време със "Златни пари"
merudiika
Рейтинг: 5 НеутралноКъм Иван Митев:
Какво имате предвид под "Златни пари" (буквален израз ли е или икономическо понятие)? Може би въпроса ми е глупав, но нямам икономическо образование. Благодаря ви предварително.
Иван Митев
Рейтинг: 576 НеутралноДо коментар [#2] от "merudiika":
Здравейте merudiika,
Без да търсим прецизност ще представя – възможно е ползваните пари да се разделят на две групи – едната е с пари, които са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности (т. е. „Златни пари”) , а в другата група са останалите пари (т. е. „Незлатни пари”).
Ползваните пари в света са сбор от „Златни” + „Незлатни пари”.
Исторически първо са се ползвали „Златни пари”, а през 1716 г. за първи път в света се ползват „Незлатни пари”.
Например: В САЩ през 1972 преминаха от „Златен” към „Незлатен долар”.
Надявам се, че е разбираемо.
Важно е парите да са разделени на тези две групи („Златни” и „Незлатни” пари).
Може да се каже и така:
1. „Златни пари”: Пари, които са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Незлатни пари”.
Ползваните пари са сбор от „Златни” + „Незлатни пари”.
2. „Незлатни пари”: Пари, които не са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Златни пари”.
Ползваните пари са сбор от „Златни” + „Незлатни пари”.
Какво ще е конкретното определение за съответна група няма решаващо значение.
В практиката е възможно ползване на „Златни” и/или „Незлатни пари”.
Първи въпрос:
„Златни” или „Незлатни пари” са по-полезни за осигуряване на условия за обществено развитие?
Моят отговор е – животът доказа, че „Незлатните пари” са по-полезни за осигуряване на по-добри условия за обществено развитие?
Втори въпрос:
За да има пълноценно обществено развитие, при какви условия следва да се ползват „Незлатни пари”:
(1) при запазен стар (от времето със „Златни пари”) начин на държавно финансово управление
или
(2) при подобрен (спрямо този от времето със „Златни пари”) начин на държавно финансово управление?
Моят отговор е – при ползване на „Незлатни пари”, за да има пълноценно обществено управление е потребна употреба на (спрямо време със „Златни пари”) подобрено с „Модел Ресурси М” държавно финансово управление.
Трети въпрос:
Какъв е резултатът при ползване на „Незлатни пари” и запазване на стар (от времето със „Златни пари”) начин на държавно финансово управление?
Моят отговор е – при зададените условия винаги се развиват диспропорции и се достига до криза.
Това състояние може да се определи като „Капан на парите”.