Това разказва пред "Дневник" златар, собственик на ателие в центъра на София. Оказва се, че рекордната цена на златото (само за месец то поскъпна с почти 30% до 1910 долара за унция в понеделник) влияе негативно на бижутерския бизнес в България. Причината е, че крайната цена на бижутата става много висока и при свитите доходи на българите почти никой не иска да купува.

Тенденцията дори е обратната - хората предпочитат да продават своите бижута, за да се възползват от високата цена. В тази ситуация подобрение на бизнеса отчитат компаниите, които търгуват с инвестиционно злато.

Собственик на магазин за бижута (никой от златарите не пожела да бъде цитиран с името си - бел. авт.) в една от пресечките на булевард "Витоша" е убеден, че златарският бизнес е засегнат от кризата колкото и строителния. Той изработва и продава бижута вече 18 години и не си спомня по-слабо търсене от това през последните месеци.

Но според него било нормално, защото "бижута, които преди година-две са стрували 200 лв., сега са по 1000". В последно време се купували само дребни неща, и то все по специален повод. "Ето тази клиентка", сочи през стъклото бижутерът, "стоя тук половин час - чуди се дали да купи висулка за 70 лв.

Щяла да дойде другата седмица, но семейството ми няма да яде чак другата седмица", казва той и обяснява, че златарите не държат златни кюлчета в трезори, а разчитат на търговията, която все повече замира.

В друго ателие на улица "Граф Игнатиев" магазинерка отдава затишието на лятото, въпреки че признава - "в предишни години не е било чак така". Затова пък желаещи да продават старото си злато не липсвали. "Има наплив от хора, всеки продава каквото има", казва тя и обяснява, че миналия месец са качили изкупната цена на 38 лв. за грам.

Обяснява, че в повечето случаи се носят стари или повредени накити от предимно възрастни хора. "Нали е криза, всеки е закъсал", казва тя и поглежда група деца отвън - за трети път се опитвали са продадат златна гривна. "Ние на тях не им ги взимаме, личи си, че не са техни", убеждава магазинерката.

На същата улица, метри по-надолу, бижутер казва, че единственото предимство на златото било, че "не е храна да се развали, не е дреха да се демодира". Оттам нататък било много по-трудна за продаване стока.

Собственик на златарска работилница в столицата смята, че покачването на цените на благородния метал ще удари по-силно занаятчиите, които работят с по-бедни клиенти.  "Не е чак толкова фатално за тези, които изработват поръчкови неща, предназначени за по-богатите. Хората, които имат пари, продължават да си купуват", казва той с уговорката, че тези клиенти са много малко.

Обяснява, че с над 40% са спаднали продажбите по негови изчисления, но заради по-високите цени това не се е отразило на общия оборот. "Цените са помрачителни, ако нещо е струвало 40 лева преди година, в момента само материалът за изработката е 48-50 лв.", казва златарят и вметва, че калкулирането на едно изделие е сложен процес - "тук се слагат инвестицията, обработката, загубите, трудът. Обикновено загубата при работа е около 5%".

И докато уговаря поръчки и наставлява някои от работниците си, изразява надежда, че работа все пак ще остане, защото "хората винаги ще харесват бижута".  Но предпочитанията постепенно са се изменили - в последно време масово се търсели брачни халки, годежни пръстени, бижута за кръщенета и балове.

Били по-фини и с повече камъни, за да се пести от цената на благородния метал. "Простата причина е, че хора, които преди можеха да си позволят едри неща, сега не могат". И той, като повечето златари, изкупува злато и сребро. За цени не говори, защото зависело от качеството. Казва обаче, въпреки че среброто е по-евтино, "масово хората, каквото намерят вкъщи, тичат да го продават".  

Собственичка на магазин за сребърна бижутерия на улица "Г.С. Раковски" вече не изкупува сребро, но казва, че скоро не е и продавала. "Няма никаква работа. Дали е лятото или нещо друго - не знам". По думите й в такива времена фирмите като нейната нямат избор, освен да взимат кредити, за да оцелеят.

Почиства няколко гривни и казва, че отдавна не определя цената на грам - всичко зависело от изработката. От българското сребро също се била отказала още преди години - зареждала от Тайланд на три пъти по-ниски цени.

Златарите също регистрират голям наплив от хора, които искат да продават, но не са доволни от скока на цените, тъй като това убива бизнеса им. "Разбира се, няма опашки пред ателиетата, но хората питат постоянно. И когато ние нямаме налични пари да им купим златото, те отиват в изкупвателни пунктове", коментира Димитър Алексиев, председател на Съюза на златарите в България.

Той посочи, че скокът на цените се отразява пагубно на бижутерския бизнес, защото покупателната способност на клиентите пада. "Започваме да преработваме по-малки количества, но влагаме същия труд, който обаче не се изплаща. Трудът за 1 грам е същият като за 5 грама, но печалбата е много по-ниска. В един момент ще започнем да продаваме метала, докато не фалираме", опасява се той.

Според него за хората е изгодно да продават бижутата си, защото навремето са ги купили на 1/3 от цената, която могат да вземат сега, но не се замислят, че никога няма да успеят да си ги върнат обратно, ако цените скочат още. "Българите ще останат без бижута, ако продължават така", смята Алексиев.

Според него фирмите, които изкупуват злато и не са ателиета, ще навредят на бранша. "Те предлага най-добра цена, но в повечето случаи благородният метал се препродава в чужбина. А ние един ден няма да има с какво да работим", смята той.

В съюза са получили и сигнали, че в малките градове на страната златарски магазини вече затварят заради ниски продажби. Алексиев определи като лудост големия интерес към инвестиционното злато. Според него то носи голям риск, защото съхранението струва скъпо и "никой не знае каква ще бъде цената на златото след една година".