Въпреки че няма пряка търговска вреда през този сезон, хотелиерите и туроператорите са категорични, че през лято 2011 г. туризмът е изпаднал в най-голямата си имиджова криза досега и тепърва ще се "калкулират" щетите от това, въпреки че за първи път имаше целеви рекламни кампании в Германия и Русия.

Поредица от инциденти и проблеми в българските курорти намери сериозен отзвук в чуждестранната преса едновременно на всички ключови пазари, а реакциите на институциите се оценяват от бранша като неадекватни.

Серията от проблеми започна още в началото на юни, когато певецът Филип Киркоров и други представители на руския шоубизнес съобщиха пред националната телевизия РТР, че са купили луксозни апартаменти във ваканционен комплекс в Равда, а впоследствие разбрали, че той е в съседство със свинеферма, а гледката към морето скоро ще бъде "скрита" от нов строеж.

Седмици наред темата беше част от новинарския поток, а българският строител на няколко пъти съобщаваше, че претенциите са неоснователни, тъй като популярните руски звезди са знаели от самото начало, че се предвижда и друго строителство.

През юли в руските медии българският туризъм попадна и с инцидент, след като деца от Русия и Украйна изкараха част от ваканцията си в болница след натравяне в хотел в Китен. Темата, широко отразявана от руските медии, даде повод и за много други разкази на туристи, идвали в България, които се оплакват от храната.

Отзвук имаше и в големите туристически форуми в Русия, където само за 2 седмици бяха качени над 80 снимки, показващи лоша хигиена в български хотели и ресторанти.

Също през юли, но в Германия българският туризъм по оценка на туроператори изпадна в най-тежката си имиджова криза, след като 13-годишно момиче загина в Златни пясъци, засмукано от тръба на хотелски басейн.

Темата за безопасността по курортите в България беше широко отразявана от местните медии, а липсата на реакция от официалните институции "доведе" в България екипи на най-големите медии, които правиха собствени разследвания на инцидента.

По време на сезона проблемите със скъпото лечение в българските курорти станаха повод и за редица статии в скандинавските медии. Седмици наред водещи вестници в Дания и Швеция публикуваха статии като "Лекар представя сметка от 464 евро за три пришки", "Измами в България превръщат болни туристи в длъжници", а големите застрахователни компании казваха, че при ¼ от скандинавските туристи, търсили лекар в България през последните 3 години, е имало "свръхлечение на свръхцени" и "изключително последователно заобикаляне на правилата и добрите практики", което на практика ощетявало и местните здравни каси.

Част от разказите бяха препечатвани и в други издания във Великобритания, Норвегия и Полша."Кризи се случват навсякъде, но много ни притеснява фактът, че няма реакции от държавните институции", коментира Калин Сутев от "РЕВЕ туристик". По думите му много е важно да има реална подкрепа от държавата при такива ситуации.

На подобно мнение са и хотелиери в големите курорти, според които туроператорите правят каквото е по силите им в тези моменти, но няма "как да говорят от името на контролните органи". Още в края на юли експерти коментираха пред "Дневник", че кризисният ПР е закъснял. От големите рекламни компании в страната съобщаваха, че България е била длъжна да съобщи публично как се е стигнало до инцидентите, какво наказание ще има за виновните и какви допълнителни мерки ще бъдат взети предвид.

Някои от ПР експертите са на мнение и че официално лице е трябвало да посети в разгара на кризата тези държави по примера на Турция, чийто министър на туризма и културата замина спешно за Москва през май за срещи с близки на загиналите при натравяне с некачествен алкохол в Анталия петима руски туристи, както и с журналисти и туроператори.

От министерството на икономиката съобщиха, че в рамките на кампанията в Германия е имало кризисен ПР след нелепата смърт на 13-годишното момиче. Той включвал изпращането на рекламни материали до немски журналисти, които "изясняваха какво се е случило, официалната ни позиция и имаха за цел намаляване на негативните публикации", казаха от ведомството в отговор на въпроси от "Дневник".

Оттам допълниха, че е изпратено и писмо до германската туристическа асоциация. "Като цяло в руските медии няма негативни публикации, които да изискват извънредна намеса", казаха още от ведомството, допълвайки, че "преекспонирането в българските медии на инцидентите, които на практика се случват във всички туристически дестинации, води до негативни препечатки в чужбина, което вреди на имиджа на българския туризъм".