"Лукойл" хвърля целия си арсенал да протака делата за лицензите

"Лукойл" по всякакъв начин се опитва да протака делата си срещу митниците за отнетите лицензи за акцизен склад на рафинерията му и базата "Росенец". Това стана ясно при първата среща на юристите на ведомството и компанията в Софийския административен съд.
Скоро след отнемането на лицензите рафинерията и терминалът за товарене и разтоварване на танкери получиха съдебно разрешение да работят, докато текат споровете с митниците. Така за "Лукойл" времето, през което текат делата, е период, през който гарантирано няма да бъдат "безпокоени" от държавата за липсата на задължителните измервателни уреди.
Генералния директор на "Лукойл България" Валентин Златев вече заяви, че поставянето им ще приключи след 3 години.
Двама юрисконсулти, без да се брои шефът на асоциацията
Компанията беше представлявана в съда от двама юрисконсулти, а адвокат й беше лично шефът на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев. Тримата засипаха съда с искания - за спиране на делото, за изпращане на запитване до Съда на ЕС в Люксембург, за разпит на свидетели, включително и на шефа на митниците Ваньо Танов, за документи от правителството.
Основният коз беше да се назначи експертиза с десетки въпроси, която би отнела много месеци. Съдът обаче оряза драстично темите, по които ще трябва да се произнесат вещите лица, и ги сведе до няколко: къде в рафинерията в Бургас и на терминала "Росенец" трябва да има измервателни уреди, къде са поставени досега и къде не са, какъв е нормалният срок за монтажа им и колко струват. За експертизата "Лукойл" трябва да внесе депозит от 6000 лв.
Делото може да приключи чак през 2013 г.
След като трудоемката експертиза беше отхвърлена, адвокат Делчев извади искане да се отправи т.нар. преюдициално запитване до съда в Люксембург. Ако българските магистрати решат да се допитат, това ще замрази делото в София и ще минат месеци в чакане на тълкувание. След това процесът в България тепърва ще минава на две инстанции и може да приключи чак през 2013 г. Делчев заяви, че чл. 103а от Закона за акцизите и данъчните складове противоречи на фундаментални принципи на правото на ЕС, но не изчете конкретните въпроси към европейските магистрати.
Този текст от закона всъщност регламентира, че акцизните складове трябва да имат средства за измерване и контрол, които да отговарят на изискванията на всички нормативни актове, че трябва да имат електронна връзка с митниците и не могат да изнасят количества, които не са отчетени през уредите. В целия ЕС има контрол над производството на акцизни стоки и цитираният текст не въвежда нещо нетипично за правото на съюза, обясниха юристи.
Това няма нищо общо с европейския пазар на горива и не го ограничава, възрази срещу искането на "Лукойл" и главният юрисконсулт на митниците Станислава Йорданова. Тя добави, че до седмица ще изпрати на съда писмени мотиви. Съдията Камелия Стоянова обяви, че ще реши дали да се обърне към Люксембург, след като получи становището на митниците.
Преди това Стоянова отхвърли искането на "Лукойл" за спиране на делото, докато Върховният административен съд не реши законна ли е наредбата, заради която компанията трябва да постави измервателните уреди. Това е един нестабилен нормативен акт, а заради него се искат огромни инвестиции, беше аргументът на юристите на рафинерията.
"Това да не са водомери"
Основната теза на представителите на "Лукойл" е, че сроковете в наредбата, която въвежда контролните уреди, са невъзможни за спазване при толкова голямо производство. Контратезата на митниците е, че всички останали 60 собственици на акцизни складове са се справили навреме. Освен това от ведомството на Ваньо Танов твърдят, че "Лукойл" до последно не е предприела никакви действия за изпълнение на наредбата.
Андрей Делчев обясни, че това са сложни уреди, произвеждат се само от няколко компании в света и трябват години за проектирането, изработването, доставката и монтажа им. "Това не са водомери да си ги купиш от магазина", заяви той пред съда.
Другият аргумент на "Лукойл" е, че досега е нямало как да сложат измервателни съоръжения на терминала "Росенец", защото като част от пристанището в Бургас той е публична държавна собственост. Това става само с концесия, а компанията я е получила на 30 юли, т.е. седмица след като Танов отне лицензите. Юристите на "Лукойл" твърдят още, че в рафинерията има контролни уреди, през които минават 26% от бензина и 76% от дизела за страната.
След като съдът разреши на "Лукойл" да работи без лиценз, шефът на митниците прогнозира, че делата ще се "влачат поне една година и през това време данъкоплатците ще плащат за контрола на рафинерията".