След тринадесет години опити "Булгартабак холдинг" е за трети път на крачка от продажбата. Единственият кандидат за цигареното дружество - регистрираната в Австрия "БТ Инвест", е одобрен от управителния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съобщиха от ведомството в сряда.

По-късно същия ден икономическият министър Трайчо Трайков свика спешна среща в управляваното от него ведомство, на която присъстваха изп. директор на агенцията Емил Караниколов, шефът на надзорния съвет на АП Юлия Ненкова и шефът на "Булгартабак" Иван Биларев. Емил Караниколов съобщи, че не знае за какво е извикан от своя началник Трайков.

Предстои решението за приватизация да бъде съгласувано и с надзорния съвет на ведомството, който по своята същност е политически орган (виж карето).

Проектодоговорът с "БТ Инвест" (зад което официално стои чрез свое офшорно дружество държавната руска банка ВТБ) ще бъде изработен от Агенцията за приватизация в 15-дневен срок. След това документът ще бъде парафиран и внесен за одобрение в надзорния съвет на ведомството. Той има срок от две седмици да се произнесе.

При одобрение продължава да тече 15-дневният срок за подписването на договора. Ако двете страни не се договорят и имат противоречие, до реална продажба може да не се стигне. Парите от продажбата на "Булгартабак" ще влязат в Сребърния фонд, който е създаден за гарантиране на пенсионната система, а не в държавния бюджет.

Кандидат-купувачът предложи преди ден 100.1 млн. евро за холдинга. В офертата е заложено австрийското дружество да изкупува по 5000 тона български тютюн през следващите пет години. Освен това дружеството е заложило в инвестиционната си програма 7 млн. лева за 2012 г. и 2013 г.

Русия заявява интересът си към "Булгартабак" от началото на 2002 г., тогава чрез "Консорциум Метатабак", в която участваше руският бизнесмен Майкъл Чорни. През 2000 г. той беше екстрадиран от България и остана без право да пребивава в страната за срок от десет години. През пролетта на 2002 г. пък руската държава поиска половината от българския тютюнев холдинг. От Москва изтъкваха, че той се дължи като репарация след края на Втората световна война.

Във вчерашният си брой руският вестник "Ведомости" публикува статия, според която инициатор на покупката на "Булгартабак" от ВТБ е българинът Атанас Бостанджиев. От края на май той е главен изпълнителен директор на VTB Capital, която е регистрирана във Великобритания. Преди това е бил служител на "Голдман Сакс" и "Мерил Линч". Член е и на "Сити клуб" в Лондон, който се оглавява от Кирил Сакскобургготски.

Все още обаче остава неизвестен истинският купувач на холдинга, зад който стои руската банка. В проектодоговора за продажбата на "Булгартабак" засега фигурира забрана за препродажба на дружеството през следващите пет години, обясниха от Агенцията за приватизация. Според близки до сделката източници нищо не пречи да бъде продадена обаче специално учредената за целта на приватизацията "БТ Инвест".

Първоначално интерес към "Булгартабак" заяви банкерът Цветан Василев, който чрез своята Корпоративна банка държи в него 8.11%. Впоследствие Василев обяви, че няма интерес за приватизация, но посочи, че новите собственици няма как да не се съобразяват с него като най-големия миноритарен акционер. Документи за приватизация купи и пловдивската "Кингс табако", контролирана от собствениците на "Винпром Пещера", но впоследствие се отказа.

Досега холдингът два пъти замалко да бъде продаден - веднъж през 2002 г. на  консорциум между "Тобако кепитъл партнърс" и холандската "Клар Инис БВ", които предложиха за 80% от "Булгартабак" 110 млн. долара. И втори път през 2005 г., когато втората по големина в света цигарена компания "Бритиш американ табако" (БАТ) беше предложила 200 млн. евро за дяловете на "Булгартабак холдинг" във фабриките в Пловдив, София и Благоевград, както и да влага 30% български тютюни в продукцията си.

Двете сделки се провалиха на крачка от успеха по времето на правителството на НДСВ. През 2002 г. отпадналите участници от надпреварата за холдинга, както и синдикатите обжалваха решението на Агенцията за приватизация пред Върховния административен съд. Съдът отмени продажбата през септември 2002 г.

Три години по-късно БАТ се отказа заради "усложнената политическа обстановка в страната". Против продажбата тогава се обявиха коалиционните партньори на НДСВ - ДПС и БСП. С постовете се разделиха тогавашният икономически министър Лидия Шулева и земеделският Мехмед Дикме.

Междувременно синдикатите подготвят протест против приватизацията на дружеството. Мотивът им беше процедурата по продажба на холдинга, която според тях е непрозрачна. Протестът ще се проведе в петък в София. Като засегната страна те могат да обжалват решението за продажбата на холдинга пред ВАС.