Поръчки в индустрията от чужди клиенти движат напред икономиката, но заложеният в бюджета ръст (от 3.6 на сто) много трудно ще бъде постигнат. Това стана ясно от коментари на икономисти и представители на бизнеса по публикуваните във вторник сезонно изгладени данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на България за второто тримесечие.

Предварителните изчисления на Националния статистически институт (НСИ) показват 2% годишен ръст на БВП, с 0.1 пункта над вече обявените експресни оценки. За април - юни стойността на произведеното у нас е 18.8 млрд. лв. по текущи цени.

Данните обаче потвърждават забавянето на икономиката – през последните три месеца на миналата година и първите три на тази повишението надхвърляше 3 на сто на база същия период на предходната година. В същото време българската икономика е с по-голям ръст от тази на целия ЕС – там увеличението за година е с 1.7 на сто, показват данните на Евростат.

Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев ръстът на БВП се дължи на индустрията, където поръчките идват основно от чужбина, както и на увеличените цени на металите. По данните на НСИ увеличението на брутната добавена стойност в индустрията е 7.7%.

Спад има в земеделието, строителството, търговията, транспорт, здравеопазване и образование, както и хотелиерство. Велев обаче посочи, че поръчките в индустрията продължават да бъдат много краткосрочни, до 3-4, най-много 5 месеца, а крайните им клиенти са доста предпазливи.

Освен председател на АИКБ Велев е и в управлението на няколко машиностроителни компании, които отбелязват ръст в продажбите, но в прогнозите си предупреждават, че не е сигурно докога ще се запази той.

Външнотърговското салдо за второто тримесечие е 2.2 на сто от БВП и е отрицателно – 414 млн. лв.

Това означава, че страната ни е внесла стоки и услуги с по-голяма стойност, отколкото е изнесла зад граница. Разликата се увеличава в сравнение с януари - март, когато салдото е било 273 млн. лв. Така на практика страната ни изнася все повече при свиване на вътрешната консумация.

Велев прогнозира, че до края на годината вероятно ще се запази увеличението от 2%, но то няма да стигне до заложените в бюджета 3.6%. Според него големият проблем е високата безработица – за последните три години са закрити 300 хил. работни места.

Икономистът Петър Чобанов от Института за нов икономически напредък също смята, че реалният ръст ще е под очакваното в бюджета. "В началото на годината прогнозирах, че увеличението ще е с 1%, сега излиза, че прогнозата ми ще бъде надхвърлена, но едва ли ще може да се постигне заложеният в бюджета растеж", каза Чобанов.

Той изрази мнение, че на практика забавяне на икономиката няма, тъй като такова се получава само при сезонно изгладените данни. Според Чобанов не е коректно те да се използват при сравнения с предходната година.

Васил Райчев, изпълнителен директор на компанията, която се занимава с внос на обувки - "Хот спот", коментира, че като цяло по негови наблюдения увеличение на потреблението няма, дори в сравнение с миналата година има намаление от 15-20% на оборотите. Неговата компания се занимава с търговия с обувки от по-високия ценови клас и според Райчев точно в този сегмент има отдръпване на потреблението.

По предварителните данни крайното потребление до края на юни се е увеличило с 0.5% на годишна база.

Мариан Колев, управител на магазини "Хиполенд", също смята, че увеличение няма, а покупките все повече падат: "Много бях изненадан от данните, при нас подобрение няма, напротив." Според Колев данните за ръст в икономиката не отразяват реалната ситуация. По негова оценка от началото на годината досега спадът в търговията е 25-30% спрямо миналата година с изключение на храните и напитките, където е 8-10 на сто.