България отстъпва с три места - от 71 на 74, в класацията за глобална конкурентоспособност на Световния икономичeски форум в Давос (The Global Competitiveness Report 2011-2012) на 142 икономики в света.

Причините за отстъплението са свързани с известно влошаване на класирането по отношение на: ефективност на стоковите пазари, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, инфраструктура, иновативност. Същевременно има подобрение при институциите, финансовите пазари, ефективността на пазара на труда, образование и квалификация, съобщиха от Центъра за икономическо развитие, партньор на организацията в България.

И в последното издание на доклада най-конкурентоспособна е икономиката на Швейцария, следвана от Сингапур. САЩ отстъпват от 4-то на 5-то място. В първата десетка се подреждат държави от ЕС – Швеция (3-та), Германия – (6-та), Холандия – (7-ма), Дания – (8-ма), Великобритания – (10-та). На 9-то място е Япония. Прави впечатление, че през последните години конкурентоспособността на американската икономика се влошава, тази на страните от ЕС се запазва на постоянно ниво, с бързи темпове нараства конкурентоспособността на Китай.

Заради икономическата криза някои държави от ЕС отстъпват назад в класирането. Дълго време България беше последна сред държавите от съюза, но сега зад нас остава Румъния, която отстъпва с 10 позиции – от 67-ма на 77-ма. На практика Румъния отстъпва по всички фактори за конкурентоспособност. Очаквано, поради дълговата криза и проблемите на пазара на труда, Гърция се срива още в класирането и вече е на 90-та позиция.

Сред страните от Централна и Източна Европа членки на ЕС по традиция най-добре се представя Естония, която задържа 33-та позиция, след нея е Чехия - 38-ма, сериозно отстъпва Словения – от 45-то на 57-мо място.

Изследването е направено на базата на глобалния индекс за конкурентоспособност, изчисляван от Световния икономически форум, който отразява микро- и макроикономическите аспекти на конкурентоспособността. Индексът се основава на 12 стълба, които влияят върху конкурентоспособността. Това са: институции, инфраструктура, макроикономическа среда, здравеопазване и основно образование, висше образование и обучение, ефективност на стоковите пазари, ефективност на пазара на труда, финансови пазари, размер на пазара, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, иновативност.

– финансови пазари, институции, пазар на труда, образование и квалификация.

По този показател страната ни се издига от 91-во на 75-то място, като подобрението се дължи на финансовата стабилност и ниския бюджетен дефицит. България има предимства при защитата на инвеститорите, законови права и достъп до кредити, докато в тежест са регулациите върху ценните книжа и търговията им, се отбелязва в доклада.

Добре работещите институции (съдебна система, администрация, полиция) създават предпоставки за ефективни и прозрачни бизнес сделки. През последните години обаче институциите остават една от най-честно критикуваните области от страна на предприемачите. Най-много проблеми създават сложните административни процедури, неефективната и тромава съдебна система, лобирането и разпространението на корупционни практики.

Независимо, че България е назад в класирането по фактор институции, през последните години се наблюдава подобряване на позициите – в последния доклад страната се придвижва с 4 места напред. Според доклада продължават да съществуват сериозни проблеми, свързани с неефективната правна рамка за решаване на търговски спорове и ниската степен на независимост на съдебната система.

В тази област България се придвижва с две места напред – от 58-мо до 56-то. Положително се оценява гъвкавостта на пазара на труда, облекчените практики по наемане и освобождаване на работници, както и сравнително високата степен на участие на жените в работната сила. Сред недостатъците са: ниска производителност на труда, липса на сътрудничество между работодатели и служители, подценяване на професионалния мениджмънт, "изтичане на мозъци" и др.

По отношение на образованието България се премества от 58-ма на 57-ма позиция. Страната има добри показатели за процента на хората със средно и висше образование. Благоприятни са резултатите за обучението по математика, достъпа до интернет в училищата и др. Все повече обаче се влошават оценките за цялостното качество на образователната система; много негативно е оценено професионалното образование и възможностите за обучение през целия живот.

Въпреки че през последните години България има традиционно добри позиции по този показател, през последната отстъпва с 4 места  – от 42-ро на 46-то място. Това е свързано с някои негативни очаквания на бизнеса, произтичащи от кризата. Добри са данните за управлението на държавния дълг, държавен дефицит/излишък и др.

Това е вторият фактор (след макроикономическата стабилност, по който България е най-напред – 50-то място/48-мо през миналата година). Тук са включени няколко количествени индикатора, които имат много добри стойности за страната. Това са: интернет потребители (45 на 100 души от населението); брой абонати на широколентов интернет (13 на 100 души от населението); скорост на интернет (378.1 на 10 000 души). По последния показател България изпреварва дори такива страни като Дания, Франция, Норвегия и Германия.

Проблемите в тази сфера произтичат от липсата на активна политика при закупуване на съвременни технологии от страна на бизнеса. Все още много малка е и ролята на чуждите инвестиции за навлизане на модерни технологии в българската икономика.

България по традиция е назад в класирането, като през настоящата година заема 87-мо място. Като изоставаме по този основен стълб в сравнение с такива страни от региона като Черна гора и Хърватия. Незадоволителното състояние на инфраструктурата е четвъртият по важност фактор, който създава проблеми за бизнеса след корупцията, достъпа до финансиране и неефективната държавна администрация. Добри предпоставки за постепенно преодоляване на изоставането е ускореното изпълнение, в т.ч. и с европейски средства, на проекти в областта на пътната инфраструктура.

В тази област България е отстъпила с 4 места - от 82-ро на 86-то. Ниски са оценките за конкуренцията на местния пазар, тромавостта на митническите процедури, ниската взискателност на местните потребители. През 2010 г. към тях се прибавя и по-ниската ефективност на анти-монополната политика. Добри остават данните за някои количествени показатели – размер на данъците, стартиране на бизнес. Принос за това има въвеждането от началото на 2008 г. на електронния търговски регистър, което опрости процедурите по започване на бизнес.

През последните години в областта на иновациите България изостава значително, като в последното изследване отстъпва с още едно място – от 92-ро на 93-то. Иновативното развитие на българската икономика е приоритет, но само на думи. Мерките все още са недостатъчни и не дават резултат. Има известно подобрение в оценките за разходите на бизнеса за изследвания и иновации и за качествата на научно-изследователския персонал. Сериозен проблем е липсата на сътрудничество между бизнеса и научните институти в иновационния процес; малка е ролята на обществените поръчки за внедряване на иновативни решения и продукти.

Състоянието на българския бизнес продължава да се оценява негативно – по този фактор България отстъпва с още едно място – от 95-то на 96-то. Отрицателна роля играе и икономическата криза, която се отрази сериозно върху предприемачите. Те трябва да положат усилия при разработването на печеливши фирмени стратегии, работа в партньорство и създаване на клъстери. Българските компании имат най-сериозни затруднения в следните области: липса на адекватна политика за квалификация и преквалификация на човешките ресурси, неефективен маркетинг и ниско качество на мениджмънта, отсъствие на активна политика за закупуване и внедряване на съвременни технологии.