Оставка в ЕЦБ изправи пазарите на нокти
| "Това се случва в много, много лош момент и определено е сериозно. ЕЦБ е с вързани ръце по отношение на покупката на испански и италиански облигации, а в момента тече преструктуриране на гръцки дългови книжа. Възможно е по този начин кризата да се разпространи шоково към останалите членки на съюза" Жан Писани-Фери, директор на икономическия институт Bruegel. |
Германецът Юрген Щарк, член на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), ще напусне поста си предсрочно заради несъгласие с политиката на институцията да се бори с дълговата криза в еврозоната чрез изкупуване на облигации на страните членки.
Мястото му ще заеме сегашният зам.-министър на финансите Йорг Асмусен, съобщи финансовият министър Волфганг Шойбле, цитиран от "Ройтерс".
Сътресението в борда на ЕЦБ изостри притесненията на пазарите относно дълговата криза в еврозоната. Анализатори коментират, че това не е можело да се случи в по-лош момент. Борсите в Европа и САЩ веднага се сринаха след новината, която стана известна в петък следобед. Германският индекс DAX изгуби над 4% от стойността си, а френският CAC 40 се понижи с 3.6 на сто.
Отвъд океана индексите Dow Jones industrial average и Standard & Poor's 500 отчетоха спад от 2.7 на сто.
Щарк е и главен икономист на ЕЦБ и си тръгва почти 3 години преди да изтече мандатът му през май 2014 г.
Оттеглянето му е поредната демонстрация за остър разрив между ЕЦБ и германците, настояващи централната банка на еврозоната да не се използва като политически инструмент за спасяване на безотговорни в харченето правителства.
В знак на протест срещу тези действия през февруари подаде оставка от борда Аксел Вебер, смятан тогава за най-вероятния наследник на сегашния управител на ЕЦБ Жан-Клод Трише, чийто мандат изтича в края на следващия месец.
В четвъртък Трише емоционално защити институцията си от германските критики и гневно отговори на питащ го германски журналист, че през последните 12 години ЕЦБ се е справила по-добре с инфлацията в Германия, отколкото самата Бундесбанк.
Щарк беше един от четиримата членове на управителния съвет, за когото се твърди, че миналия месец е гласувал против спорното решение да бъде подновена програмата на ЕЦБ за изкупуване на държавни дългови облигации на закъсали страни от еврозоната и тя да бъде разширена с книжата на Италия и Испания.
За изминалите седмици ЕЦБ изкупи от пазара облигации книжа за над 35 млрд. евро и значително облекчи натиска върху италианския и испанския дълг. От май 2010 г. насам по тази програма бяха изкупени ДЦК за 135 млрд. евро от Гърция, Ирландия и Португалия.
Пазарните интервенции на ЕЦБ са единствената политическа мярка, която успява да повлияе на дълговата криза. Това се дължи на факта, че еврозоната няма институция, която да отговаря за фискалната политика, а членките й са прекалено разединени.
Решението на Щарк да напусне се случва точно когато политиците в Германия започват все по-настоятелно да говорят за фалит на Гърция. Това може да усложни следващия етап на кризата, тъй като вкарва разделението на междудържавно равнище в най-високите редици на централната банка.
"ЕЦБ сплотява еврозоната, така че всички новини за разединение в банката са лоши", коментира представител на ЕС, цитиран от "Ройтерс".
Оттеглянето на Щарк ще понижи допълнително доверието на германците към централната банка. Това пък на свой ред може да забави икономическата интеграция на Европа точно когато канцлерът Ангела Меркел започва да осъзнава нуждата от единно икономическо управление на валутния съюз.
"Това се случва в много, много лош момент и определено е сериозно", каза Жан Писани-Фери, директор на икономическия институт Bruegel. "ЕЦБ е с вързани ръце по отношение на покупката на испански и италиански облигации, а в момента тече преструктуриране на гръцки дългови книжа. Възможно е по този начин кризата да се разпространи шоково към останалите членки на съюза", допълни той.
Лидерите на валутния съюз се разбраха на 21 юли да повишат правомощията на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), така че той да може да изкупува държавни облигации от вторичния пазар. Те обаче все още трябва да преминат през националните правителства на всички членки.
Дори и това да се случи обаче, някой анализатори са на мнение, че той не притежава достатъчно капитал.
Средства от фонда вече са заделени за спасителните програми на Гърция, Ирландия и Португалия, така че той разполага с 380 млрд. евро. Само Италия има неизплатени облигации на стойност 1.9 трлн. евро, 45% от които се държат от чужденци.
Йорг Асмусен, който ще наследи Щарк, също ще е против изкупуването на облигации. А когато Трише бъде заменен от Марио Драги, централната банка може да спре този процес. Наскоро италианецът заяви, че правителствата не могат да разчитат вечно на централната банка да решава проблемите им.
Напускането на Щарк по всяка вероятност ще намали и международното доверие към ЕЦБ и към еврозоанта като цяло.
| Индекси Dow Jones Industrial Average -2.69% FTSE 100 -2.38% DAX -4.04% Злато +0.1% до $1859 |