Традиционните модели се провалят, а с разделянето икономиката на микро и макро започнаха всички беди. Твърдението, че прогнозите на база минали събития са наивни, се потвърждава. Това са само част от изводите, които направиха нобелови лауреати по икономика по време на четвъртата им среща с млади учени в германския град Линдау в края на август.

Според него същността на макроикономиката е емпирично определената система, която управлява еволюцията на националния доход. Много години се е очаквало да се създаде такава система, но това така и не се е случило.

Като доказателство изтъква Критиката на Робърт Лукас, която гласи, че е наивно да се мисли, че може да се прогнозира ефектът от промяна в икономическата политика на базата на връзки, които са наблюдавани в исторически данни и особено във високо агрегирани исторически данни. "Не използвам и микроикономика", казва той и допълва: "Има само Икономика!" А ако се чудите откъде произтичат днешните проблеми, всичко е започнало с разделянето й на микро и макро, казва Прескот.

Все пак според него светът днес е много по-добро място за живеене, защото след 1929 г. макроикономистите са научили много за това как да се управлява по-добре икономиката на света и тя да бъде устойчива. Към голямата депресия се връща и Стиглиц, давайки интересно и просто обяснение: "Кризата сега всъщност е трансформация, при която икономиката преминава от индустриално производство към услуги. При Голямата депресия е имало друга трансформация – от селско стопанство към индустриално производство."

През 2008 г. Джон Неш, който е прототип на героя във филма "Красив ум", даде интервю за "Дневник". Тогава той прогнозира проблеми за еврото и валутния съюз заради лошо фискално управление на някои държави. Три години по-късно проблемите са факт. Те не бяха подминати и на срещата в Линдау. Всичко обаче са категорични, че еврозоната няма как да се разпадне. "Не можете да върнете в първоначалното му състояние разбитото яйце", коментира Стиглиц.

Причината е, че икономиките на страните от еврозоната вече са толкова взаимосвързани, че ще бъде изключително скъпо тези връзки да се разкъсат. Според Робърт Мъндел, който е носител на Наградата за икономика за 1999 г., за приноса му към анализа на различните валутни режими, причината за кризата е волатилността на валутните курсове и драстичното обезценяване на долара.

Той дава пример с това, че по времето на златния стандарт при парите не е имало такива кризи. Затова той представи и една революционна идея, за фиксиран курс на еврото към долара.

Стефани Станчева е докторант в Massachusetts Institute of Technology (MIT) в САЩ,  специализира Икономика на публичния сектор и Теории за икономическо развитие. Работи по проблемите с оптималното данъчно облагане. Родителите й са българи.

В развиващите се страни има недохранване, което води например до това, че размерът на мозъка при някои новородени деца е с 1/3 по-малък от нормалното и те са непълноценни до края на живота си. От друга страна, в много развити държави има изобилие и излишък от храна, което също води до диабет, сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване и други.

Смятам, че в света се произвежда достатъчно храна за всички хора, но тя не се разпределя така, че да има достатъчно там, където е необходимо. Тук е мястото на икономистите да предложат решение на проблема с бедността и здравето на хората по света. На този проблем наистина трябва да се обърне внимание преди проблема с устойчивостта на околната среда, финансовата система и други", препоръчва Стефани и продължава: "Вторият проблем е свързан с неустойчивостта на обществото и политиката.

Проблемите в Северна Африка и други места по света показват, че голямото неравенство между хората в дадена държава, а пък и между отделните държави води до много трудно приемане от страна на хората на каквато и да било политика. Това от своя страна води до неустойчивост. Ние, икономистите, обикновено не желаем да навлизаме в сферата на политиката и социологията, но мисля, че има какво да кажем по този въпрос.

Съществуват множество инструменти за преразпределение. Не е необходимо да се използват само данъци и субсидии като стимули, защото хората измислят всякакви умни начини, за да получат възможности за образование или възможности на пазара на труда.

Смятам, че това е сериозен проблем, защото, ако изгубим социалната и политическата стабилност, никаква политика, която може да подобри живота ни, няма да бъде приета от обществото. Ако изгубим човешкия капитал и здравето си, ще загубим потенциала за растеж и възможността за промяна в другите сфери."