Възстановяването на финансовата система е важно, но недостатъчно условие за излизането от кризата. Настоящата криза е частична трансформация. Голямата депресия е била структурна трансформация, при която основните ресурси в икономиката са се прехвърлили от селското стопанство към индустриално производство. При настоящата криза има трансформация от индустриално производство към услуги.

Причините за подобни трансформации са следните. Производителността расте по-бързо, отколкото е ръстът на търсенето, поради което то изостава от предлагането. Проблемът настъпва, когато работната сила е блокирана в сектор с намаляващи продажби.

Ако работната сила не може да се премести в друг сектор, доходите на тези хора намаляват и това води до криза на потреблението, а оттам и до рецесия. В резултат от техническата промяна в икономиката се получават огромни разлики в преразпределението на дохода.

Защо всъщност се получават кризите? По принцип стандартните макроикономически модели пренебрегват техническата трансформация, блокирането на работната сила и последиците от преразпределението на дохода. В перфектните пазари спечелилите компенсират губещите, но в реалния живот това не е така.

Тъй като живеем в условия на несъвършени пазари, намаленото благосъстояние на работещите, блокирани в проблемен сектор, се разпростира и в останалите сектори. И в такива случаи, ако има ефект върху ефективността на заплащането, който е свързан с намаляване на заплатите и надниците, може да се получат негативни за икономиката последици.

По принцип политиците, които управляват, никога не разбират какво точно се случва в икономиката. За да се противодейства на негативните ефекти от техническата трансформация, трябва да предприемат следните мерки. Първо трябва да се провеждат структурни политики, които да подпомагат преместването на работната сила от умиращите сектори в други, които са с по-добри перспективи.

Второ, въпреки че структурните политики са част от решението, не трябва да се забравят и традиционните кейнсиански политики, защото те също ще помогнат.

На всички онези, които твърдят, че повечето от останалата безработица е структурна, ще кажа, че има нова структура на безработицата и затова старите политики за стимулиране на икономиката не само че са безполезни, но дори са и контрапродуктивни. Посочените по-горе политики са били в основата на възстановяването след Голямата депресия.

Един от днешните ни проблеми, е че невинаги се фокусираме върху важните въпроси. Един от основните проблеми на обществото ни в момента е нарастващото неравенство. Например в САЩ 1% от населението изкарва 25% от дохода и контролира почти 40% от богатството.

Една от основните причини за настоящата криза е нарастващото неравенство, което от своя страна намалява съвкупното търсене. Централните банки в опита си да покрият недостига в търсенето с печатане на пари всъщност създадоха балоните и кризата.

След разпадането на Бретън–Уудската система, при която курсът на щатския долар е фиксиран към златото, а доларът е световна резервна валута, на практика няма международна парична система, поради което сме свидетели на множество финансови кризи. Огромни загуби са понесени поради големите колебания на валутните курсове. Преди 1914 г., когато в света е действал златният стандарт, не е имало системни кризи. Имало е войни, но не е имало системни икономически кризи.

Настоящата криза се развива в четири действия като опера. Първо действие: Кризата на непървокласните ипотеки беше обявена на 9 и 10 август 2007 г., когато централните банки по света наляха в системата над 300 млрд. долара за един ден.

Само ЕЦБ тогава наля 95 млрд. евро за ден.

Второ действие: На 15 септември 2008 г. фалира инвестиционната банка "Лемън брадърс", а след AIG и много други. Ако се питате какво предизвика фалита на "Леман", отговорът е, че Федералният резерв позволи долара да поскъпне с 30% след юни 2008 г.

Действие трето: Свиването на икономиката на САЩ в периода от третото тримесечие на 2008 до първото тримесечие на 2009 включително. През 2008 г. се наблюдаваше свиване на парите в икономиката.

Симптомите за това бяха следните: поскъпването на долара с 30%, спад в цената на златото с 30%, спад в цената на основните стоки, като цената на петрола спадна със 70%, и не на последно място е спадът в общото ценово равнище, което бележеше месечна инфлация от около 5.5% на годишна база в началото на 2008 г. и спадна до отрицателни стойности в началото на 2009 г.

Четвърто действие: Проблемът с дефицитите в еврозоната през 2010 г. Това действие още продължава...

Решението на проблема е отново да се върнем към система на фиксирани валутни курсове. Това може да стане, като първоначално се фиксира курсът на еврото към долара и се поддържа чрез паричната политика на Федералния резерв и ЕЦБ.

Напоследък да имаш дългове звучи като доста безотговорно поведение. По време на Голямата депресия американският икономист Ървин Фишер посочва, че тя е причинена от дефлация едновременно с висока задлъжнялост. При настоящата криза ситуацията е идентична. Не трябва да се забравя, че корпоративната задлъжнялост е в тясна връзка с производителността.

Когато финансовите посредници и корпорациите видят инвестиционна възможност, те се нуждаят от финансиране. Финансирането може да бъде чрез дълг или собствен капитал. Само че съществува фундаментална причина, за това висшият мениджмънт на една компания ще избере финансирането с дълг, пред това със собствен капитал.

По принцип висшите мениджъри на една компания имат най-добрата информация за състоянието на компанията инвестиционните ѝ възможности. Затова, ако мениджмънтът на тази компания работи в интерес на настоящите акционери, финансирането чрез нови акции ще бъде на цени, които са много по-високи от справедливите, за да може да се получи допълнителен доход за настоящите акционери.

Финансовите посредници и корпорациите са тези, които имат най-добрата информация къде ще бъдат насочени инвестициите в икономиката. Това създава за тях инвестиционни възможности и им дава възможност да реализират печалби, което пък от своя страна води до повишаване на тяхната задлъжнялост, като дори се стига до свръхзадлъжнялост. Тези институции са обречени на бъдат системно задлъжнели.

Когато общото ценово равнище е по-ниско от очакваното, поради дефлация или по-ниска от очакваната инфлация финансовите посредници и корпорациите, които имат най-добрата информация за потенциалните инвестициони възможности, са в най-лоша ситуация.

Техните баланси не им дават предимство, тъй като бремето на дълга е по-голямо от реалната стойност на активите, които те контролират. При подобна ситуация тези институции са изправени пред финансови трудности. Затова те не могат да се възползват от новите инвестиционни възможности, което пък от своя страна води икономиката до състояние на рецесия и дори депресия.

Подобна ситуация предполага, че паричната политика в икономиката трябва да бъде основана на правилото да се поддържа определено общо ценово равнище. Целта на това не е съвсем същата като тази да се поддържа определено ниво на инфлация. В ситуации както настоящата, при които в продължение на няколко години има по-ниска инфлация от очакваната, институциите с най-добра информация започват да имат проблеми.

Поради това най-добрата парична политика е тази, при която се поддържа определена траектория на ценовото равнище, например нарастване с 3% на година на някакъв ценови индекс. Това може да бъде и индексът на потребителски цени. По този начин институциите, които се финансират предимно с дълг, няма да се тревожат за риска от драстична промяна в общото ценово равнище.

Разбира се, ценовият риск за отделните активи е проблем на тези институции като част от техния бизнес риск, но поне на агрегирано ниво те трябва да бъдат предпазени от риск. Но за да бъде системата стабилна, е необходим контрол и това е въпрос от високо обществено и политическо значение. Финансовите посредници трябва да бъдат контролирани по отношение на размер на тяхната задлъжнялост.