Загрижеността в Европа за членството на Гърция в еврозоната нарасна днес, след като зам. финансовият министър на страната Филипос Сахинидис обяви, че Гърция има пари само за няколко седмици. Потвърждавайки така неофициалните коментари, направени по-рано от гръцки официални лица, че хазната на страната е почти празна и парите ще стигнат за много кратко време, ако не бъде получен следващият транш от ЕС и МВФ.

Темата за фалита на Атина подхвана в неделя министърът на икономиката на Германия Филип Рьослер, който наруши табуто, наложено от канцлера Ангела Меркел, и заяви в интервю за в. "Велт", че "за да се стабилизира еврото, повече не трябва да има табута. Това включва и - ако е необходимо - механизъм за обявяване на Гърция в несъстоятелност, стига да разполагаме със съответните инструменти."

В късния следобед днес обаче негов говорител посочи, че Германия иска Гърция да остане в еврозоната въпреки проблемите с дълга й. Той обаче отбеляза, че са от голямо значение резултатите от последните проверки за напредъка в реформите, определени от Брюксел, Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ.

Щефен Зайберт, говорител на германския канцлер Ангела Меркел, потвърди, че според Берлин Атина "прави всичко, което може", за да приложи стриктно икономиите и да се справи с дефицита. Нашата цел е да стабилизираме цялата еврозона, подчерта Зайберт.

Политиката ни в Гърция е ясна: ще помагаме, но само при определени условия, каза още Зайберт. Той поясни, че ако Гърция не може да изпълни ангажиментите си, следващият транш от финансовата помощ няма да бъде платен.

Меркел е против изгонването на Гърция от еврозоната, защото това би предизвикало ефект на доминото и за част от останалите 16 държави, коментират наблюдатели. Преди броени дни обаче социологическо проучване показа, че 76% от германците са против това да се отпуска още помощ на Гърция.

Спекулациите през последните дни, че Германия може би се отказва от спасяването на Гърция, допълнително нагнетиха дълговите пазари. Цената на застраховките срещу фалит на Гърция, така наречените CDS (Credit Default Swaps), изкачиха нови върхове, достигайки 3500 базисни точки, което означава, че цената за гарантиране на 10 млн. евро гръцки дълг е 3.5 млн. евро през следващите 5 години. Това са най-скъпите CDS в света (три пъти повече от 1134 базисни пункта за португалския дълг).

Пазарите на акции очаквано се сринаха, като европейските акции стигнаха 26-месечно дъно. Те консумираха освен заплахата от фалита на Гърция и липсата на конкретен резултат от приключилата през уикенда среща на финансовите министри на Г-7 във Франция.

Не се оказа достатъчно позитивна новината, че Атина временно въвежда имотен данък, чрез който разчита да събере 2 млрд. евро допълнително. По думите на финансовия министър Евангелос Венизелос данъкът ще позволи на страната да изпълни договорената с кредиторите й цел за бюджетния дефицит.

Инспектори на ЕС, МВФ и ЕЦБ се очаква в Атина тази седмица, за да чуят как правителството планира да превъзмогне проблемите с изпълнението на фискалните цели, преди да одобрят транш от 8 млрд. евро от спасителния заем в размер на 110 млрд., необходими за оцеляването на Гърция. На 2 септември разговорите с инспекторите бяха прекратени, след като стана ясно, че Атина няма да може да постигне поставената цел да намали дефицита си до 7.6% от БВП.

Междувременно председателят на ЕЦБ Жан-Клод Трише призова лидерите на ЕС да приведат в действие спасителния план за Гърция, одобрен още на 21 юли, подчертавайки, че "всички институции призовават гръцкото правителство да изпълни поетите ангажименти".

В края на деня, когато напрежението около потенциалния фалит на Гърция набра скорост, европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен изрази задоволство от ангажимента на гръцкото правителство да изпълни договорените фискални цели за тази и следващите години. Той поздрави Атина и за готовността й да предприеме необходимите реформи за стабилизация.