- В момента всички световни лидери гледат все повече към вътрешните си пазари

В началото на финансовата криза, предизвикана от фалита на Lehman Brothers през 2008 г., всички политици и икономисти твърдяха, че най-важното е да се избегнат грешките, които доведоха света до Голямата депресия през 30-те години на миналия век. Три години по-късно изглежда, че основните грешки се повтарят - прекалено рано изтегляне на икономическите стимули и постепенно преминаване към протекционизъм, пише "Файненшъл таймс".

Популярният инвеститор Джордж Сорос заяви през миналата седмица, че дълговите проблеми на еврозоната могат да окажат по-тежко въздействие от фалита на Lehman. Подобно мнение, макар и не публично, изказват много други банкери.

В същото време политиците в Европа не дават причини за оптимизъм. Те продължават да бездействат, докато кризата постепенно се разпространява от периферията към центъра на еврозоната.

Дълговата криза в Европа продължава вече втора години въпреки опитите на политиците да я овладеят. В момента ситуацията е по-тежка от всякога, тъй като вече се говори открито за фалит на Гърция, а Италия и Испания се поддържат единствено от пазарните интервенции на Европейската централна банка. Икономиката на Европейския съюз е по-голяма от тази на Китай и на САЩ, което означава, че проблемите на Стария континент се отразяват на целия свят.

Дори при наличието на подобни проблеми обаче липсват глобални действия за преодоляването им. По това ситуацията в момента се различава драстично от месеците след фалита на Lehman Brothers.

В началото на 2009 г. лидерите на страните от Г-20 подготвиха координирани икономически стимули, които възвърнаха доверието на пазарите. Освен това водещите държави по света се разбраха да избегнат протекционизма.

В момента всички световни лидери гледат все повече към вътрешните си пазари, отбелязва изданието. Германският канцлер Ангела Меркел например прекарва по-голямата част от времето си в дебата за участието на страната в решаването на дълговата криза. Британският премиер Дейвид Камърън открито не желае да плаща за проблемите на валутния съюз. Френският президент Никола Саркози пък използва председателстването на Г-20, за да увеличи шансовете си за преизбиране през следващата година.

Американският президент Барак Обама се е впуснал в непрестанна битка с Републиканската партия, която контролира долната камара на Конгреса, а китайското правителство все още не осъзнава международните си отговорности. 

След финансовата криза срещите на Г-20 изместиха Г-7 като водещ форум за взимане на глобални решения. Постепенно обаче си пролича, че проблемите на развитите и развиващите се икономики са различни и постигането на консенсус е почти невъзможно, пише "Файненшъл таймс".

При това разделение опасността от налагане на протекционистични политики изглежда все по-голяма. През миналата седмица Мит Ромни, който се смята за един от вероятните кандидати на Републиканската партия за президентското място в САЩ, предложи да се наложат тарифи на китайските стоки, ако страната не оскъпи валутата си. Бразилия пък наложи "антидъмпингови" търговски ограничения на вноса на стоманени тръби от Китай.

Изявлението на бразилския президент Дилма Русеф е пример по учебник за това как икономическа криза може да доведе до протекционизъм. "При тази международна криза нашето основно оръжие е защитата и разширяването на вътрешните ни пазари", каза тя.

Именно бразилският финансов министър Гуидо Ментега използва пръв термина валутна война през миналата година. С него той описа опитите на правителствата по света да поевтинят националните си валути, за да направят износа си по-конкурентен. Последната стъпка в тази насока предприе швейцарската централна банка през миналата седмица.

В края на миналата година започваше да се налага мнението, че кризата вече е зад гърба ни. Основният проблем бяха държавните дългове, които правителствата натрупаха в опит да стабилизират икономиката. Масово бяха предприети бюджетни ограничения за свиване на дълговете. Анализатори обаче коментират, че подобни кризи не свършват толкова бързо.

Икономиката на еврозоната се забави значително през второто тримесечие, а вероятността от нова рецесия изглежда все по-голяма. Като причина за това се посочва именно преждевременното свиване на разходите. Подобна тенденция, макар и не толкова ясно изразена, се наблюдава и в САЩ.

Историческите паралели никога не са били прецизни. Политиците обаче вероятно ще предприемат по-спешни мерки, ако си припомнят случилото се през 30-те. Тогава финансовата криза, започнала на Уолстрийт, се е превърнала в Голямата депресия след разпространението на протекционизма и банковата криза в Европа.