Фалитът на Lehman Brothers преди 3 години сложи "официалното" начало на финансовата криза, която срина глобалната икономика. Светът се размина с депресията благодарение на стимулите на правителствата по света. Анализатори обаче коментират, че случилото се през последните години е демонстрирало началото на една дългосрочна тенденция - изместването на икономическата доминация на Изток.

Най-значимото събитие, провокирано от фалита на американската инвестиционна банка, до голяма степен е пренебрегвано от анализаторите, коментира "Файненшъл таймс". Според колумниста на британското издание Гидеон Рахман обаче именно то ще бъде запомнено от историята.

Втората "голяма депресия" беше избегната благодарение на правителствените стимули от двете страни на Атлантика. В САЩ още администрацията на президента Джордж Буш изготви стимул за банките на стойност 700 млрд. долара. Той беше последван от нов икономически стимул от екипа на наследника му Барак Обама, който надмина 1 трлн. долара. Федералният резерв пък напечата долари на стойност около 2.7 трлн. долара. В Европа отделните правителства отпуснаха координирани стимули за икономиката за стотици милиарди. Освен това Европейската  централна банка свали лихвата до 1% и осигури неограничено финансиране на банките.

Благодарение на тези мерки растежът започна постепенно да се завръща, въпреки че напоследък ставаме свидетели на ново забавяне. Глобализацията - мегатрендът от последните 30 години, не беше засегната. Началото на финансовата криза обаче отбеляза края на еднополюсния модел в глобалната икономика, отбелязва "Файненшъл таймс".

След атентатите на 11 септември 2001 г. САЩ започнаха две войни, които струваха милиарди на страната. Икономическият възход обаче й позволяваше да налага волята си на глобалната политическа сцена.

След началото на финансовата криза Вашингтон стана по-умерен в оценяването на собствената си мощ. Дори когато обявяваше, че ще изпрати още войници в Афганистан, президентът Обама подчерта, че "не можем да си позволим да продължим да пренебрегваме цената на тази война". В страната предстои ограничаване на разходите за отбрана.

Американците обаче не са само по-предпазливи в оценката на собствената си сила, но и изглеждат по-притеснени относно мощта на потенциалните им врагове. В първите месеци на финансовата криза всеобщото схващане беше, че светът ще изпадне в синхронизиран срив. Китай и другите развиващи се азиатски икономики обаче преминаха много по-леко през кризата и започнаха да растат много по-бързо от западните държави. Някои от страните от т.нар. група БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) дори предприеха мерки за ограничаване на растежа поради опасността от прегряване на икономиките им.

През 1956 г. Русия учтиво информира Запада, че "историята е на наша страна. Ние ще ви погребем", пише списание "Икономист". През 80-те години на миналия век дойде моментът на Япония. Сега по всичко личи, че идва ред на Китай.

Финансовата криза накара американците да осъзнаят, че китайското предизвикателство не е нещо от далечното бъдеще, а се случва в момента. Все пак, ако ситуацията продължи да се развива както в момента, азиатската икономика ще задмине тази на САЩ най-рано след 15 години. Доказателствата, че това ще се случи, вече са налице.

Китай притежава най-големите валутни резерви. Тя е най-големият износител в света, най-големият производител на стомана, а промишлеността й изхвърля най-много парникови газове. Страната е най-големият производител на моторни превозни средства. Освен това Пекин е най-големият търговски партньор на другите големи развиващи се икономики - Бразилия и Индия.

Китай притежава някои предимства пред САЩ, които ще й помогнат да ускори възхода си през идните десетилетия, коментира Арвинд Субраманян от Centre for Global Development. В бързо растящата икономика живеят четири пъти повече хора, отколкото в Америка. Това означава, че един китаец може да произвежда четири пъти по-малко от един американец и страната да продължава да изпреварва САЩ. Освен това Китай притежава огромен капацитет за развитие.

Все пак Китай, както и Америка може да създава изненади. Ако например политическият режим в азиатската държава се разпадне, ситуацията ще се промени коренно. Икономиката на Индонезия например се възстановява 4 години от финансовата криза, която последва края на 32-годишното управление на президента Сухарто. Не е изключено и икономиката на САЩ да започне да расте по-бързо, отбелязва "Икономист".

За момента Америка остава доминиращата сила дори и в Тихия океан. Но именно оттам Китай ще започне да се опълчва срещу хегемонията на САЩ, коментира Субраманян, цитиран от изданието. Новото съперничество между двете вече е очевидно. То личи от призивите на Вашингтон за оскъпяване на юана и заплахите за налагане на търговски ограничения.

Изглежда правдоподобно да се каже, че 20-и век беше векът на САЩ, а 21-ви ще е векът на Азия. Икономическата трансформация започна много преди финансовата криза. Тя обаче ще се запомни като момента, който разкри и ускори ерозията на западното господство.