Платежният баланс показа, че само износът не може да съживи икономиката

Платежният баланс показа, че само износът не може да съживи икономиката

Платежният баланс показа, че само износът не може да съживи икономиката
Валутните постъпления на експортно ориентираните компании и добрият туристически сезон са осигурили валутни постъпления, с които текущата сметка на платежния баланс вече е излязла на излишък от 885.8 млн. евро, или 2% от БВП. Това показват данните на БНБ за периода от януари до края на юли. В сравнение с миналата година е имало дефицит от 390 млн. евро, или 1% от БВП.
В същото време обаче условията за бизнес в България не са се подобрили значително и това се вижда по поведението на банките. Вместо да финансират възобновена бизнес активност и събудено потребление на домакинствата, те са предпочели да инвестират свободния си финансов ресурс зад граница.
Така по финансовата сметка се формира дефицит от 1.7 млрд. евро, което е почти тройно увеличение спрямо 584.7 млн. евро дефицит за седемте месеца на миналата година. Платежният баланс като сбор от салдата по текущата, капиталовата и финансовата сметка пък излиза на дефицит от 534 млн. евро за януари - юли. Свиването е с една трета спрямо миналогодишния дефицит и се дължи изцяло на текущата сметка.
Обратът от дефицит към излишък пък се дължи главно на външната търговия. Търговският дефицит се свива почти 3 пъти – от 1.589 млрд. евро до 590 млн. В същото време излишъкът по сметката на услугите расте само с 23% до 1.264 млрд. евро. Само приходите от туризъм през юли се увеличават с 2.8% спрямо същия месец на миналата година.
Голямото раздвижване във финансовата сметка през юли е в статията "валута и депозити", която показва какво правят банките със свободния си ресурс. Само през юли по линия на депозитите си финансовите институции са насочили зад граница 545.3 млн. евро, докато миналия юли паричният поток е бил положителен в размер на 138.3 млн. евро.
Данните са предварителни и на теория може да претърпят сериозни корекции както в положителна, така и в отрицателна посока. Те обаче потвърждават липсата на активност, която да направи от възстановяването процес, който се вижда не само през статистиката за БВП.
"Компаниите с големи постъпления от износ нямат нужда от кредит, а останалите, които имат проблеми, никой не ги кредитира, защото се приемат като рискови. Проблемът е, че няма достатъчно инвеститори и като резултат банките предпочитат да си държат парите някъде, където да им носят доход.
Най-абстрактно казано, на България й трябва инвеститорите да я разграничат от Гърция. Така, когато инвеститорите видят, че при нас условията са различни и си струва да инвестират тук, ще видим и ръст на инвестициите и растежа. Нужни са бюджетна стабилност и подобряване на инвестиционния кимат. Все още чуждите инвеститори се оплакват от бюрокрация и забавени процедури", каза икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.