"Дънди прешъс": Искаме законови промени срещу рекета на екоорганизации
Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ще разгледа в понеделник доклада за оценка за въздействието върху околната среда на проекта за златодобив в Крумовград, съобщиха от ведомството. Инвеститор в проекта е канадската компания "Дънди прешъс металс" чрез дружеството си "Болкан минерал енд майнинг". Дружеството от 2004 г. разработва златно-медното находище в Челопеч.
Междувременно от компанията обявиха, че ще настояват за законови промени, чрез които да се ограничи безразборното съдебно оспорване на проекти в България от страна на екологичните организации. Канадската компания стана известна с това, че години наред не получаваше разрешително за разширяване на дейността си в Челопеч и за златодобива в Крумовград.
"Положително е, че в страната има нисък корпоративен данък и конкурентно заплащане, но това не е най-важното, от което се интересуват инвеститорите. За нас от по-голямо значение е да има адекватно законодателство, сигурност и предвидимост на средата", обясни Алекс Нестор, член на съвета на директорите на "Челопеч майнинг" и "Болкан минерал енд майнинг".
Той е и заместник-председател на Българската минно-геоложка камара. Нестор допълни, че за съжаление "много от екологичните организации в момента не се занимават с опазване на околната среда, а само с рекет". Конкретни имена обаче не посочи. По думите му промените трябва да са такива, че да не нарушават правата на гражданите и смислените екоорганизации.
В момента минната камара участва в изработването на стратегия за развитие на бранша и промени в Закона за подземните богатства. От браншовата организация ще настояват с промените да се ускори процесът по отчуждаване на земите и да бъдат заложени в закона концесионните такси (в момента са в отделна наредба).
Запасите в златно-сребърното находище в областта Ада тепе край Крумовград се изчисляват на 27 млн. тона. Експлоатационният живот на мината е около 10 години. "Дънди прешъс металс" вече има концесия за добив, но все още не може да започне работа по нея заради обжалване на три неправителствени организации пред Върховния административен съд.
Сдруженията – "Институт за зелена политика", "Информационен и учебен център" и "Сдружение за дивата природа "Балкани", обжалват решението на Министерския съвет за предоставяне на 30-годишна концесия на канадското дружество от февруари тази година.
"Всяко засегнато лице има право да обжалва административните актове на държавата и нямаме нищо против. Проблем е, че делата продължават с години, а без техния изход не можем да започнем работа", коментира ситуацията в Крумовград, Алекс Нестор.
По думите му в най-оптимистичния вариант експлоатация на находището може да започне през 2013 г., а в по-песимистичния – през 2015–2016 г. Освен ОВОС компанията трябва да има различни разрешителни – за водоползване, за заустване, за използване на химични вещества, разрешение за проектиране и за строителство и други. "Трябва да купим и земята, която предвидливо избрахме да е държавна собственост – почти целите 85 хектара попадат в държавния горски фонд", каза още Нестор.
Компанията планира да инвестира в Ада тепе 120 – 130 млн. долара. Съдържанието на полезния компонент в рудата е подобен на този в Челопеч – 4-5 грама на тон. Досега дружеството общо е вложило в проектите си в България около 200 млн. долара. Към момента запасите на мината в Челопеч се изчисляват на около 20 млн. тона, а извличането на полезния компонент е 85-87% за медта и 50-60% за златото.
"Продължаваме да разработваме находището и не мога да кажа колко още години може да се експлоатира то, защото непрекъснато откриваме нови запаси", каза Николай Христов, изп. директор на "Челопеч майнинг". В момента дружеството работи по разширяване на златодобива, така че от 1 млн. тона руда годишно тя да стане 2 млн. тона.