Гръцки икономист: Плановете на Атина са като съветските петилетки

Гръцки икономист: Плановете на Атина са като съветските петилетки

Гръцки икономист: Плановете на Атина са като съветските петилетки
Reuters
Понякога очевидните истини предизвикват най-силните реакции. Точно това се случи наскоро с изявленията на Филип Рьослер – германският вицеканцлер и министър на икономиката. "За да стабилизираме еврото в краткосрочен план, не трябва повече да има табута", каза той. "Това в крайна сметка включва и изпадането на Гърция в несъстоятелност, ако необходимите инструменти са налице. Това посочва в свой коментар за "Уолстрийт джърнъл" икономистът Такис Михас, който е и колумнист е на protagon.gr. Наскоро институтът САТО публикува неговото изследване "Поставянето на политиката над пазарите: исторически фон на гръцката дългова криза".
Михас коментира, че за гръцката политическа класа изявлението на Рьослер е било като нож в гърба. Изказване от водещ германски политик, че гръцкият фалит е неизбежен, изглежда подкопава херкулесовите усилия на гръцкото правителство да приложи мерките, очертани в спасителния план, смятат икономистът.
Много хора обаче остават със съмнение доколко гръцката политическа класа иска и може да внедри структурните мерки, които ще подобрят представянето на гръцката икономика. "Сегашното правителство не е свършило абсолютно нищо в последните 12 месеца, за да ускори приватизациите, да смали публичния сектор и регулациите върху затворените професии", каза наскоро в интервю гръцкият икономически анализатор Атанасиос Папандрупулос. "В последната година нито един държавен чиновник не е бил уволнен. Единственото нещо, което правителството прави, е да налага още и още данъци, с които се опитва да разруши частния сектор. Защо да вярваме, че сега ще се случи нещо различно?"
Михас се аргументира с коментар в гръцкия всекидневник "Катимерини", който набляга на това мнение още по-твърдо: "Докато повече от хиляда гърци губеха работата си в частния сектор всеки ден през август, правителството гарантираше на държавните чиновници, наети доживот, че привилегиите им не са в опасност."
Гръцките политици няколко пъти обявяваха структурни реформи. Въпреки това все още нищо не се е случило. Плановете на страната много приличат на съветските петилетки: изглеждат добре на хартия, но абсолютно нищо не се пренася в реалността. Всички в правителството, които се опитват да отбележат този факт, са принудени да се оттеглят. Икономистът Стела Балфусия, начело на бюджетната комисия в гръцкия парламент, подаде оставката си след като звеното, управлявано от нея, публикува доклад, който се противопостави на официалните прогнози на гръцкото правителство за дълга и дефицита на страната, напомня Михас.Той посочва, че една от основните задачи на Гърция в момента е приватизацията, от която страната трябва да събере 1.7 млрд. евро до края на септември и 5 млрд. евро до края на годината. Въпреки това в последната година и половина нито една приватизация не се е осъществила. Обяснението, дадено от политиците, са ниските цени на акциите за публичните компании. Истинската причина най-вероятно е, че гръцките политици не искат да се откажат от прогнилата система, която дълго са управлявали чрез тези предприятия, хората в които са наети от партията в замяна на гласовете им.
"Време е кредиторите на Гърция да поискат от страната конкретни и незабавни реформи. Не думи или планове, а факти", казва Андреас Андрианопулос, бивш министър, който сега оглавява Форум за Гърция – либерален мозъчен тръст, цитиран от Михас.
Повечето гърци смятат, че чуждите кредитори на страната – и по-специално Германия – налагат огромните нови данъци, които без структурни реформи само ще задълбочат рецесията. Андрианопулос казва, че осигуряващите финансирането са по-умни. "Международните ни кредитори трябва да изяснят, че не те принуждават народа да плаща по-високи данъци, а по-скоро неспособността на гръцкото правителство да уволнява държавни служители, да спре финансирането на профсъюзите и да затвори нефункциониращите държавни институции го налага."
Гръцкото правителство обаче ще продължи да увърта, докато европейските партньори на страната не са готови да потвърдят, че изходът на Гърция от еврозоната е реална възможност. Рьослер може и да е казал очевидното, но не за пръв път водещ немски политик отбелязва, че гръцкият фалит въпреки всичко няма да е краят на света. Такава гледна точка, разбира се, е анатемосана от гръцките политици, които използват фалита като средство за пазарлък, за да изкопчат по-добри условия по заемите си, казва още в коментара си Такис Михас.