Европейските лидери работят по голям план за възстановяване на доверието към еврозоната, включващ масирано наливане на пари в закъсалите банки, предоставяне на няколко трилиона евро на специалния фонд за защита на единната валута и дори евентуален частичен фалит на Гърция, която обаче ще остане в групата на еврото.

Това е резултат от засилен международен натиска над политиците от Европа за преодоляване на кризата, която застрашава глобалната стабилност.

Лидерите на Франция и Германия вече са започнали да работят по плана, твърдят анонимни източници на агенция "Ройтерс". Те са водени от увеличаващите се спекулации, че дълговата криза в еврозоната е на път да срине глобалната икономика.

Планът се подготвя на фона на все по-увеличаващите се притеснения, че глобалният растеж не само ще се забави, а световната икономика може да изпадне в нова рецесия, като основна причина ще бъде невъзможността на ЕС да се справи с дълговата криза.

Целта на плана е именно да не се позволи разпространението на кризата от Гърция, Португалия и Ирландия към Италия и Испания, които се определят като прекалено големи, за да бъдат спасeни. Първата стъпка в плана ще е да се рекапитализират банките в еврозоната с десетки милиарди евро. Целта е да се гарантира, че системата ще остане стабилна дори при фалит на Гърция.

Вторият основен момент е да се увеличи размерът на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), който в момента се равнява на 440 млрд. евро. Според оценки на икономисти, ако Италия и Испания останат извън пазарите, те ще се нуждаят от около 2 трлн. евро. Правителствата ще се опитат да достигнат тази сума с помощта на Европейската централна банка.

Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен пък каза, че съществува все повече политическа воля за увеличаване на EFSF. Той обаче допълни, че за това може да се говори, след като бъдат приети промените в правомощията на фонда, договорени от европейските лидери на 21 юли. Когато те бъдат гласувани от националните парламенти на всички страни членки, EFSF ще може да купува държавни облигации от вторичния пазар и по този начин да контролира лихвите.

В последно време все повече се налага мнението, че проблемите на еврозоната могат да повлекат света в нова рецесия. Въпреки това политиците от Стария континент не предприемат радикални мерки за преодоляване на проблема. Международният натиск обаче се увеличи в края на миналата седмица по време на годишната среща на Международния валутен фонд и Световната банка.

Финансовите министри и централните банкери от Г-20, които също се срещнаха във Вашингтон, обещаха да помогнат на еврозоната да преодолее кризата. Те обещаха да предприемат мерки за стабилизиране на банковата система и финансовите пазари.

Европейските лидери обаче също трябва  да вземат мерки за овладяване на гръцката криза. Те трябва да сторят това до следващата среща на лидерите на Г-20, която ще се проведе на 4 ноември в Кан.

На срещата във Вашингтон президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише призна, че еврозоната се намира в центъра на глобалната криза.

Той каза, че ситуацията е по-сложна дори от тази след фалита на Lehman Brothers през 2008 г., който срина глобалната икономика. Централният банкер призова политиците в Европа да действат.

МВФ също коментира, че светът се намира в опасна фаза. Фондът настоява еврозоната да предприеме всички възможни мерки за овладяване на кризата, за да предотвратят разпространението й. Управляващият му директор Кристин Лагард заяви, че ако това се случи, средствата на институцията няма да са достатъчни да покрият нуждата от финансиране на всички.

Президентът на Световната банка Робърт Зелик пък предупреди, че кризата в Европа и забавянето на американската икономика могат да доведат до протекционистични и популистки политики в развиващите се държави. Най-опасното според него е, че се задава нова криза, а бюджетите на развитите страни все още не са се възстановили напълно от предишната.

Според президента на Световната банка развитите държави все още могат да избегнат рецесията. За целта обаче те трябва да предприемат решителни мерки. "Кризата, зародила се в развития свят, може да стане криза на развиващите се държави", каза той. "Европа, Япония и САЩ трябва да решат големите си икономически проблеми, преди те станат по-големи проблеми за останалия свят", допълни Зелик.

Предупреждение към Европа отправиха още двете най-големи икономики - САЩ и Китай. Американският финансов министър Тимъти Гайтнър заяви, че политиците от валутния съюз трябва да предприемат стратегия "шок и ужас" за справяне с дълговите проблеми.

Въпреки изразената готовност за действие обаче все още остава въпросът дали в Европа съществува политическа воля за решаване на проблема.

Шойбле обаче не подкрепя идеята да се увеличават средствата в EFSF. Според него фондът може да оперира единствено в рамките на договорите за ЕС. По думите му, ако се осъществи идеята институцията да заема пари от ЕЦБ, това ще означава, че тя отпуска финансиране от държавните бюджети, което е забранено.

Шойбле коментира, че сделката за разсрочване на гръцките облигации, договорена през лятото, най-вероятно ще трябва да бъде ревизирана. Той обаче не уточни какво точно иска да каже. Думите му могат да означават, че ще бъдат наложени допълнителни загуби на кредиторите на страната.

Финансовият министър на Гърция Евангелос Венизелос за пореден път отхвърли спекулациите, че страната му ще фалира. "Няма да остане нито една неизплатена облигация. Гърция винаги покрива задълженията си", каза той.

Атина обаче ще остане без пари до средата на октомври, ако не получи следващия транш от спасителния пакет на ЕС и МВФ. За целта правителството на страната прие нови бюджетни ограничения и вдигна допълнително данъчната тежест. Ситуацията се усложнява от нежеланието на обикновените гърци да съдействат.