Икономиката на еврозоната е на ръба на рецесията, сочат данните от проучване за активността на частния сектор. Перспективите пред европейската икономика са влошени от резкия спад в доверието на потребителите и бизнеса на фона на ескалиращата дългова криза в еврозоната, както и от готвените фискални мерки за икономии на целия континент, съобщи в. "Файнешъл таймс".

В Германия активността през септември расте с най-бавните темпове от повече от 2 години насам, а трети пореден месец новите поръчки намаляват. Индексът PMI (purchasing managers index) за нагласите на търговските директори в производството, съставян от Markit, спадна до 50.8 пункта, т.е. съвсем близо до границата от 50 пункта, разделяща растежа от свиването.

За цялата еврозона резултатите от проучването, направено сред хиляди фирми - от банки до ресторанти, сочат спад на PMI в сектора на услугите от 51.5 на 49.1 пункта през август.

Индексът, на който се гледа като на надежден показател за тенденциите на икономическия растеж, показва, че Германия и Франция - двете най-големи икономики на еврозоната, отчитат изключително слаб ръст през септември. Във вторник германският икономически институт ZEW отчете, че очакванията на бизнеса през септември са се понижили до най-ниското ниво от почти 3 години насам.

Във Франция частният сектор също прояви през този месец най-слабата си активност от 2009 г.

Новите индустриални поръчки в еврозоната са спаднали с 2.1% през юли спрямо предходния месец, сочат данните на Евростат. Това предполага, че производството ще се забави през следващите месеци.

Спадът през юни беше 1.2 на сто. По-лошите от очакваните данни са показател за това, че еврозоната вече не върви по пътя на възстановяването, а икономиката й стагнира. Това увеличава натиска върху Европейската централна банка (ЕЦБ) да намали лихвените проценти.

Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише вече сигнализира, че намаляване на лихвените проценти е възможно. Това може да се случи на заседанието на управителния съвет на ЕЦБ на 6 октомври, което ще се проведе в Берлин и ще е последното на Трише като президент на институцията.

ЕЦБ може също така да увеличи допълнителното предлагане на ликвидност на банките в еврозоната, което е еквивалент на американското "количествено облекчаване". Друга допълнителна мярка, която може да предприеме, е да свали изискванията за обезпечение, които банките трябва да предоставят при получаване на ликвидност.

Отделни членове на управителния съвет на ЕЦБ обаче се притесняват, че такъв рязък обрат в паричната й политика може да доведе до икономическа нестабилност.