Опитите на Европа да предприеме по-решителни мерки за овладяване на дълговата криза могат да доведат до понижението на държавни рейтинги в региона. Това заяви ръководителят на агенция Standard & Poor's за Европа Дейвид Беерс, цитиран от "Ройтерс". Той има предвид обмисляната идея да се увеличат значително средствата в Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF).

Анализаторът на агенцията коментира, че все още е прекалено рано да се каже по какъв начин политиците ще увеличат фонда и колко ефективна ще е стъпката. По думите му обаче някои от възможните алтернативи могат да предизвикат понижение на някои държавни рейтинги, включително тези на Германия и Франция.

Европейските политици заговориха за повишаване на средствата в EFSF, които в момента са 440 млрд. евро. До тази идея се стигна в края на миналата седмица поради засилен международен натиск за преодоляване на дълговата криза. Беерс коментира, че европейските политици не могат да повишават фонда без ограничение.

Според някои анализатори средствата в него трябва да достигнат 2 трлн. евро, за да могат при нужда да се подпомогнат Италия и Испания. "Трябва да намерим начин да превърнем едно евро в EFSF в пет, но засега няма решение как точно ще се постигне това", коментира високопоставен представител на Европейския съюз, цитиран от "Ройтерс".

Сред обмисляните сценарии е да се набавят необходимите средства посредством заеми от Европейската централна банка. Другият е това да се постигне единствено чрез заемане от пазарите. Беерс не коментира кой вариант може да доведе до сваляне на рейтингите на Франция и Германия. В края на миналата седмица ръководителят на европейското звено на МВФ Антонио Боргес заяви, че единствено ЕЦБ може да въздейства на пазарите.

Коментарът му според анализатори е в подкрепа на увеличаване на ролята, която монетарната институция играе в борбата с кризата. Германия, както и някои високопоставени членове на ЕЦБ обаче са против допълнителната намеса на централната банка. "Не е полезно, че всяка седмица сме заливани от лавина от нови предложения", коментира Евалд Новотни, член на управителния съвет на банката.

Против предложението се обяви и финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле. Той коментира, че ако се осъществи идеята институцията да заема пари от ЕЦБ, това ще означава, че тя отпуска финансиране от държавните бюджети, което е забранено от договорите за ЕС.

Ръководителят на EFSF Клаус Реглинг каза, че ресурсите на фонда могат да бъдат увеличени без участието на централната банка. Неназован представител на ЕЦБ пък коментира, че Европа може да вземе пример от САЩ, която промени някои финансови разпоредби, за да се справи с кредитната криза от 2007 до 2009 г.

Според члена на борда на ЕЦБ Лоренцо Бини Смаги може да се създаде програма подобна на американската ТАРП. Тя спомогна за стабилизиране на банковата система в разгара на кризата, като държавата изкупуваше закъсали банки и компании, оздравяваше ги и след това продаваше дела си.

Според популярния американски икономист Рагурам Раджан пък кризата в Европа може да бъде преодоляна единствено с помощта на МВФ. "МВФ би могъл да осигури средствата от Европейския фонд за финансова стабилност и от свои такива", пише професорът по финанси от University of Chicago в анализ за "Файненшъл таймс".

Въпреки множеството идеи, с които европейските лидери биват засипвани всекидневно, те продължават да бездействат. "Политиците в Европа на практика не правят нищо. Те единствено продължават да се съгласяват, че трябва да работят заедно", коментира Остин Гулсби, бивш главен икономически съветник на Белия дом.

Междувременно все повече икономисти и анализатори понижават прогнозата си за глобалния растеж, като кризата в еврозоната се посочва като основен риск. В края на миналата седмица това стори МВФ.

Според главния изпълнителен директор на най-големия облигационен фонд Pimco Мохамед ел Ериан икономиката на еврозоната ще отчете спад от 1 до 2% през следващите 12 месеца. Той прогнозира, че глобалният БВП ще се повиши с 2.5% при очакване на МВФ за ръст от 4 на сто.