Европейските банки упорито се опитват да измислят нови начини за финансирането си, за да запушат отворените дупки от традиционното заемане на пари под формата на дълг в резултат на неспокойствието на пазара, пише "Файненшъл таймс".

Кризата в еврозоната и вероятните нови регулации отблъснаха много банки от емитирането на "неподсигурен" дълг, зад който няма определени обезпечения. Това традиционно беше основата на средствата, които те получаваха.

По-голямата част от дълга, издаден в последните месеци, е подсигурен, но някои финансисти вече гледат и отвъд това, коментира изданието.

Подсигурените облигации са вид дълг, който е подсигурен от сравнително висококачествени заеми и ипотеки. Банките се втурнаха да ги издават в рекордни размери тази година; а инвеститорите са готови да ги купуват, защото книжата са обезпечени от останалите активи на банката в случай на фалит на издателя.

Финансовите институции обаче имат ограничения за броя подсигурени облигации, които могат да емитират, заради регулациите върху финансовите отчети, както и заради недостига на висококачествени активи.

Някои банки проверяват дали "квази-" или "структурирани" подсигурени облигации, които са някъде по средата между подсигурените и обикновената секюритизация, могат да помогнат за запълване на дупката в момента. Квазиподсигурените облигации са с обезпечение, осигурено от акции и инструменти, търгувани на борсата. Структурираните облигации пък използват нетрадиционни обезпечения като жилищни ипотеки, неподходящи за регулиран подсигурен дълг.

Някои фондове и банки казват, че има и "обмен на обезпечения". Това най-общо означава, че банките са съгласни да разменят активите си, обикновено със застрахователни компании или пенсионни фондове, в замяна на по-ликвиден държавен дълг, който може да бъде обменен или използван в репо сделки с някоя централна банка.

Обикновеното репо финансиране също се увеличава, защото банките търсят краткосрочна ликвидност от други кредитни институции или от централните банки, като използват облигации или други средства.

Асоциацията на международните капиталови пазари излезе наскоро с доклад, в който имаше данни за "по-дългосрочни репо сделки, уговаряни от банките в търсене на ликвидност". Репо сделките с дължина повече от година се увеличиха от 1% в края на миналата година до 8.7% към края на месец юни.

Заради поверителната си природа двустранните сделки като "репо" или обмен на обезпечения остават тайни. Обикновено те се уреждат под прикритието на "алтернативни капиталови решения" от инвестиционните банки, посочва "Файненшъл таймс".