Условията по втория спасителен пакет за Атина са разделили европейските политици, съобщи "Файненшъл таймс". Според изданието 7 от 17-те членки на валутния съюз настояват кредиторите на южната ни съседка да понесат дори по-големи отписвания,  отколкото бяха договорени досега.

Междувременно правителството на страната одобри новия имотен данък, с което Гърция се доближи до получаване на следващия транш от международната помощ.

Разделението се дължи на опасения, че капиталовият недостиг на Атина е много по-голям, отколкото се смяташе преди два месеца. Някои страни членки дори възнамеряват да инициират нови преговори по въпроса, след приключването им в началото на лятото.

Според последните изчисления финансовите нужди на страната за следващите три години ще са повече, отколкото прогнозираха икономистите през лятото. Тогава се говореше за 172 млрд. евро.

Според плана, договорен през юли, кредиторите на Атина трябва да заменят облигации на стойност 135 млрд. евро, изтичащи до 2020 г., с нови. Споразумението предвижда по този начин те да отпишат 21% от стойността им. Сега анализатори коментират, че трябва да бъдат отписани най-малко 50 на сто.

В подкрепа на идеята да се наложат допълнителни загуби на частните кредитори се определят Германия и Холандия. Франция и Европейската централна банка обаче са твърдо против. Вероятността за нови ожесточени преговори по въпроса може да предизвика турбуленция на пазарите и да срине акциите на банките на континента.

Акциите на френските банки поскъпнаха през последните дни поради очаквания, че европейските политици ще увеличат фонда за финансова стабилност (EFSF). Освен това се очаква да бъдат приети новите му правомощия, които ще му позволят да купува държавни облигации директно от вторичния пазар. По този начин ще могат да се контролират доходностите.

Икономическият спад в Гърция отдалечи страната от фискалните й цели и увеличи вероятността тя да не получи поредния транш от помощта на стойност 8 млрд. евро. За да не се случи това, правителството предприе допълнителни мерки за орязване на дефицита, които обаче срещат съпротивата на обществото.

Във вторник парламентът на страната прие предложението на премиера Георгиос Папандреу за налагане на нов имотен данък. Финансовият министър Евангелос Венизелос заяви преди вота, че ако предложението не бъде прието, страната може да претърпи икономически срив.

Решението на правителството беше посрещнато с нови улични протести в столицата Атина, които носеха транспаранти с надписи "Няма да платим!". Все пак Венизелос заяви вчера, че очаква траншът да бъде получен навреме.

Данъкът ще бъде събиран чрез сметките за електричество. Според изчисления на Eurobank EFG мярката ще увеличи приходите в бюджета с 1.8 млрд. евро. Предвижда се още съкращаване на заплатите в публичния сектор с нови 20%, средно понижение на пенсиите с 4% и сваляне на необлагаемия минимум до 5000 евро.

Дефицитът нарасна с 22% до началото на септември, достигайки 18.9 млрд. евро, при цел от 18.1 млрд. евро. Атина обеща да го намали до около 7.5% от БВП през настоящата година, от 10.5 на сто през миналата

Папандреу посети Берлин във вторник и призова германците да признаят "свръхчовешките усилия", които страната му полага за преодоляване на кризата. "Гарантирам, че Гърция ще изпълни обещанията си", каза той.

Днес стана ясно, че инспекторите на Европейската централна банка, Европейския съюз и Международния валутен фонд ще се завърнат в четвъртък в Атина, за да възобновят преговорите за отпускане на следващия транш.

Говорител на Еврогрупата пък потвърди, че финансовите министри от еврозоната ще се срещнат извънредно в началото на октомври, за да обсъдят ситуацията и евентуалното отпускане на парите.

Междувременно германският канцлер Ангела Меркел обеща след срещата си с Папандреу да предложи на Гърция "цялата необходима й помощ". Гръцкото правителство обаче трябва пълноценно да приложи всички мерки за икономии, които е предвидило, добави тя.