Дълговете на общините към строителни компании стигнаха 150 млн. лв.
- Държавата не бавела плащания |
Между 100 и 150 млн. лв. са задълженията на общините към строителни фирми по вече изпълнени поръчки. Това каза председателят на Камарата на строителите Светослав Глосов пред депутатите от комисията по регионална политика.
Неразплатените средства се увеличават, тъй като в началото на годината от организацията изнесоха данни за над 50 млн. лв. задължения на местните власти към компаниите от бранша.
Задълженията на общините влияят основно на малките и средните фирми в бранша, които работят основно с общините и са около 3500.
От камарата обясниха, че в момента няма забавяне на плащания от държавата. "Има неразплатени средства само по текущи и изпълняващи се в момента поръчки", каза Глосов.
Той добави, че напоследък се забелязва тенденция чужди фирми, спечелили поръчки в България, да наемат местни подизпълнители, но накрая да не се разплащат с тях. Глосов посочи като пример магистрала "Люлин", за която договор имаше турската фирма "Мапа Ченгиз".
Тя обаче все още не се е разплатила с основни подизпълнители на обекта, на които дължи около 10 млн. лв. Само компанията СК-13 имала да получава над 4 млн. лв.
Подобен проблем имали и подизпълнители на столичен търговски център, който е частна инвестиция. Глосов припомни и случая с военния полигон Ново село. Над 10 български подизпълнители на обекта не могат да си получат парите за свършената работа.
"В случая има фирма "бушон", която сключва договор с главния изпълнител за набиране на подизпълнители, получава си парите, но не превежда дължимите суми на подизпълнителите", обясни Глосов.
В случая с полигона Ново село става въпрос за поръчка на Американския инженерен корпус на сухопътните войски за 52.5 млн. долара. Изпълнител е фирмата "Билфингер – Бергер", която наема за подизпълнител българската "Доломит М". Тя пък от своя страна сключва договори с други подизпълнители, на които не се издължава.
Председателят на камарата обаче разказа за нов проблем на фирмите в бранша. Възложителите искали от тях да осигуряват средства за строителството на обектите, а по-късно бавели плащанията за вече свършената работа. Освен това в договорите се включвали и клаузи, че строителите ще продължат да работят дори и при забавяне на сумите по контрактите.
От камарата одобряват идеята на министерствата на транспорта и на регионалното развитие цената вече да не е водещ критерий при избора на строители на големите инфраструктурни обекти, тъй като ниските стойности често са за сметка на качеството. От организацията дадоха за пример магистрала "Люлин", на която вече "се отварят фуги".
Представителите на камарата казаха още, че заради кризата от 2008 г. досега строителните фирми са намалели с около 1150 и сега в регистъра на организацията са вписани около 4080 дружества. "Отпаднаха фирмите, свързани с бума в строителството, както и тези, които на практика бяха посредници в строителството", каза изпълнителният директор на камарата Иван Бойков.
Той припомни, че през последните години се наблюдава и тенденцията фирмите да се насочват от жилищното към ВиК строителството, което води до намаляване на заетите, но увеличаване на използваната техника.
По данни на камарата 7-8 големи фирми дължат 70% от обемите в строителството и печелят големите държавни и общински поръчки. Българският пазар обаче е станал привлекателен за чужди компании, които участват в търгове за обществени поръчки в страната. Тенденцията в момента е за навлизане на испански, италиански и германски компании, обясни Бойков.