Гърция ще се размине с фискалните си цели

Гърция ще се размине с фискалните си цели

Протестите на гърците срещу антикризисните мерки на правителството са ежедневие в южната ни съседка.<br />
Reuters
Протестите на гърците срещу антикризисните мерки на правителството са ежедневие в южната ни съседка.
Гърция няма да постигне фискалните си цели, поставени само преди месец, според проектобюджета за следващата година, съобщи "Ройтерс". Това показва, че драстичните мерки за предотвратяване на фалита на страната може да не са достатъчни.
В страната се намира мисия на Международния валутен фонд, Европейския съюз и Европейската централна банка - т.нар. тройка. Те трябва да оценят напредъка на Атина в борбата й срещу кризата и да решат дали да отпуснат следващия транш от международната помощ. Без поредните 8 млрд. евро, южната ни съседка може да фалира до средата на месеца.
Проектобюджетът, одобрен от кабинета в неделя, предвижда дефицит от 8.5% от БВП за 2011 г. Целта, наложена на страната в замяна на международната подкрепа, е 7.6 на сто.
Дефицитът за 2012 г. ще се равнява на 14.6 млрд. евро, или 6.8%. Целта е той да се равнява на 6.5 на сто. Разминаването се дължи на очаквания допълнителен спад на икономиката.
"Остават три критични месеци до края на 2011 г. и прогнозираният дефицит от 8.5% може да бъде постигнат, ако държавните механизъм и гражданите подходят отговорно", коментира финансовото министерство.
Европейските политици не желаят Гърция да фалира, тъй като това ще нанесе огромни загуби на много банки от континента. Освен това ще се застраши бъдещето на валутния съюз. В последно време се обмисля на частните кредитори да се наложи да отпишат по-голям процент от държаните гръцки облигации. Дали това ще се случи ще зависи от заключението на тройката.
Гръцкото правителство прогнозира, че икономиката ще се свие с 5.5% прeз настоящата година. Според източници на "Ройтерс" от правителството за 2012 г. се очаква понижение от 2-2.5%.
Тези прогнози съвпадат с очакванията на МВФ. Те обаче се разминават от тези на ЕС от лятото, на които беше базиран вторият спасителен пакет на стойност 109 млрд. евро.
Несъвпадението между прогнозите и реалността означава, че южната ни съседка ще се нуждае от допълнителни 2 млрд. евро само до края на настоящата година. Това може да означава ново свиване на държавните разходи и повишаване на данъци.
"Порочният кръг продължава", коментира Янис Варуфакис, професор по икономика от Атинския университет. "Приходите ни са разочароващи и се разминахме с целите, което ще изисква нови ограничения", допълва той.
В опит да убеди тройката да й отпусне следващия транш Гърция предприе допълнителни антикризисни мерки. Изпълнението им обаче е поставено под въпрос поради неспирните протести в цялата държава.