Рейтингите на Италия и Испания - двете държави в центъра на дълговата криза, бяха понижени в петък, съобщи "Уолстрийт джърнъл". Това съвпада с усилията на политиците да възвърнат доверието на пазарите, като подпомогнат банковата система в съюза.

Fitch Ratings изненада финансовите пазари, понижавайки рейтинга на Испания с две стъпки, до АА-. Компанията обоснова решението си със задълбочаващата се дългова криза и очакванията, че икономиката й ще расте с по-малко от 2% на година до 2015 г.

Рейтингът на Италия също беше понижен - с една стъпка до А+, но това беше по-очаквано, коментират анализатори. В същия ден бяха свалени и оценките на редица европейски банки.

Понижението на рейтингите е част от самозахранващата се низходяща финансова спирала в еврозоната, коментират анализатори. Доверието в способността на правителствата да покриват задълженията си отслабва вследствие на кризата.

които са инвестирали милиарди в държавни облигации. Доверието към финансовите институции обаче до голяма степен зависи от схващането, че правителствата са в състояние да ги подкрепят във времена на криза.

През последните седмици европейските политици обсъждат възможните варианти за подпомагане на финансовия сектор. Банките на континента постепенно се превръщат жертви на дълговата криза, тъй като тя срива доверието на инвеститорите към тях. Кредиторите все по-трудно успяват да се финансират от пазарите, което може да доведе до повторение на кредитната криза от края на 2008 г.

Френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел се срещнаха вчера следобед в Берлин, за да обсъдят евентуалното рекапитализиране на банките. В подходите на двамата лидери има някои различия, които трябва да бъдат преодолени - Париж настоява за общоевропейски план, докато Берлин клони към решение на национално равнище.

Меркел се противопоставя на идеята да бъдат увеличени средствата в Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Според Саркози обаче тази стъпка е необходима, за да се предотврати разпространението на дълговата криза.

През тази седмица трябва да бъдат

така че той да може да купува облигации на страни от съюза от вторичния пазар. По този начин ще се контролират лихвите на страни като Испания и Италия - процес, който в момента се осъществява от Европейската централна банка.

Меркел заяви в петък, че яснота по плановете за преодоляване на спасяване на банките ще има след срещата на лидерите от еврозоната на 17 и 18 октомври. Тя обаче уточни, че финансовите институции, които се нуждаят от допълнителен капитал, ще трябва да се опитат първо да го наберат от пазара.

Те ще получат правителствена помощ само ако не успеят да сторят това. При положение че самите правителства не са в състояние да им я окажат, те ще могат да се обърнат към общоевропейските фондове.

По този въпрос мненията на Париж и Берлин съвпадат. Френският финансов министър Франсоа Бароин каза, че публичните средства трябва да бъдат използвани само като последна инстанция. Той допълни, че има различни варианти за подпомагане на банките, но те все още не са обсъдени на европейско равнище.

В събота Саркози се срещна с управляващия директор на МВФ Кристин Лагард, която доскоро беше финансов министър на Франция. Те обаче не уточниха какви проблеми са разисквали. Възможно е двамата да са обсъждали евентуалното участие на фонда в процеса на оздравяване на финансовия сектор.

В началото на миналата седмица ръководителят на МВФ за Европа Антонио Борхес предложи фонда да купува облигации на страни от периферията на валутния съюз заедно с EFSF.

Лагард първа заговори за нуждата от спешна рекапитализация на европейските банки. Тя заяви в началото на септември, че финансовите компании от континента се нуждаят от 100-200 млрд. евро. Тогава обаче мнението й беше опровергано от политици и финансисти от еврозоната.

Общоевропейският банков регулатор (European Banking Authority - EBA) ще трябва да определи финансовите нужди на отделните кредитори. За целта ще се използва информацията от проведените през пролетта стрес тестове.

EBA ще трябва да прецени дали да вземе под внимание въздействието от експозициите на банките в облигации на страни от периферията на еврозоната. Именно поради липсата на това тестовете не успяха да успокоят инвеститорите.

Въпреки проблемите на някои финансови компании Франция и Германия не признават, че техните банки се нуждаят от рекапитализация. Те настояват, че евентуалните планове за оздравяване на сектора ще бъдат по-скоро превантивна мярка.