БДЖ остава без най-новите си влакове, разрежда разписанието
Срокът за погасяване на кредита, с който са купени 25-те електрически мотриси "Сименс", е седем години с една година гратисен период. "Част от риска по кредита беше поет от правителството на Германия", припомниха във вторник от банката. Оттам казаха още, че от известно време БДЖ не плаща "съществена част от вноските".
Отказаха обаче да дадат повече информация за дължимата сума. От банката добавиха, че смятат да защитят както своя интерес, така и този на германското правителство. Това включвало и задействане на гаранцията по заема - 25-те електрически влака. Не дадоха обаче повече подробности дали и как те ще бъдат продадени.
"Ще се наложи разреждане на влаковете по някои маршрути и промяна на графика, защото липсата на тези мотриси ще наруши работата ни. Освен това те са хубави, икономични", коментира Недев.
Вместо "хубавите и икономични" влакове по линиите около големите градове София, Пловдив, Варна ще трябва да се движат старите мотриси на БДЖ. Според отчета на дружеството за миналата година те са около 50, всички са на възраст над 30 години, а най-новите са произведени през 1972 г.
Освен влаковете като обезпечение на кредита е заложено и хале във Варна, в което се поддържат, както и четири почивни станции. "Станциите с удоволствие ще им ги дадем", каза Недев. Превозвачът и без това се опитва да продаде част от базите, за да увеличи приходите си.
Заемът за купуването на електрическите мотриси не е единственият, който БДЖ не изплаща. Миналата седмица финансовият министър Симеон Дянков каза, че компанията не погасява задълженията си към кредитори от 2008 г. насам.
Така всеки от тях може да поиска задействане на гаранциите. По два от заемите са заложени 8250 товарни вагона от общо около 11 хил., с които компанията разполага. Евентуалното им вземане от страна на банките на практика ще доведе до спирането на работата на товарните превози. Като залог по банков кредит са ипотекирани и 25 дизелови мотрисни влака, както и 13 локомотива.
Към края на август задълженията на БДЖ са 772 млн. лв., като близо 70% от тях са към банки. Превозвачът има заем от Световната банка, сключен през 1995 г., от KFW, сключен през 2004 г., 2005 г. и през 2008 г., и от втори облигационен заем (от Dexia, KA Finanz AG, Depfa Bank PLC, БНП Париба и други), сключен през 2007 г.
Остатъчната стойност на задълженията по кредитите е 532 млн. лв., съобщиха преди около седмица от Министерството на финансите.
"Засега няма други кредитори, които да са поискали задействане на гаранциите", каза във вторник директорът на БДЖ Йордан Недев.
Компанията може да погаси дълговете си с нов заем от 480 млн. лв. Той ще бъде отпуснат на правителството от Световната банка, а парите трябва да бъдат прехвърлени към БДЖ под формата на увеличение на капитала, но не е ясно кога ще се случи това.
Засега министърът на финансите Симеон Дянков спира тегленето на кредита и иска от БДЖ да увеличи приходите си, за да може поне да погасява със собствени средства част от заемите.
От компанията се надяват да изпълнят изискването с продажбата на ненужни активи и почивни станции, оптимизиране на структурата, освобождаване от несвойствени дейности като чистене и охрана. БДЖ разчита на приходи и от продажбата на товарните превози. Процедурата за приватизацията им започна миналата седмица.
Съществуването на пътническите превози, които ще останат единствената дейност на БДЖ след евентуалната приватизация, зависи от държавната субсидия за компанията. Тази година тя е 220 млн. лв., като се очаква догодина сумата да е най-малко същата, ако не по-голяма.
Данните за финансовото състояние на дружеството към шестмесечието показват, че приходите от превозите на пътници са 36 млн. лв. срещу 85 млн. лв. държавна субсидия. Пътническите превози са на загуба от 5.2 млн. лв. за шестмесечието срещу 65 хил. лв. през същия период на 2010 г.