Водещите европейски банки предпочитат да продават активи, вместо да набират скъп капитал от пазарите, за да изпълнят изискванията на Европейския съюз за по-високи капиталови буфери, пише "Файненшъл таймс". Това може да доведе до допълнителен спад в кредитирането в почти стагниращата икономика на съюза.

Този радикален подход, подет от френските BNP Paribas и Sociеtе Gеnеrale, ще бъде възприет и от кредиторите в Италия, Испания и Германия, твърдят банкери. "Защо да си увеличаваме капитала при тези подценени равнища на акциите", пита високопоставен банков служител от Европа. Акциите на банките в еврозоната се търгуват средно на 60% от балансовите им стойности.

Друг банкер заяви: "Фундаментално грешно е да се набира капитал в момента". Според него банките трябва просто да намаляват задлъжнялостта си. Идеята за свиване на банките ще срещне съпротивата на политиците, ако процесът бъде съпътстван със спад на кредитирането, което би застрашило допълнително икономическото възстановяване.

Европейските компании разчитат на банкови заеми за около 80% от финансирането си при 30 на сто за американските.

В сряда председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу представи в груб вид плана за рекапитализация на водещите европейски банки. Той предвижда "временно повишаване на капиталовите равнища", както и ограничения на дивидентите и бонусите за служителите им.

Барозу не уточни какво равнище на капиталова адекватност ще се изисква от финансовите компании. Източници на "Файненшъл таймс" обаче заявиха във вторник, че регулаторите ще наложат по-голям от очаквания минимум - 9%. Ако банките не успеят да го постигнат в срок от 6 до 9 месеца, правителствата ще трябва да се включат в процеса на рекапитализацията им.

Банкери коментират, че не са в състояние да увеличават капитала си без помощта на правителствата. "Не мисля, че някой има достъп до пазарите в момента", каза неназован инвестиционен банкер. Инвеститорите не желаят да финансират банките, знаейки, че свежите пари могат да бъдат претопени в отписване на държавни облигации.

При това положение финансовите компании могат да постигнат желаните равнища без помощта на правителствата единствено чрез освобождаване от активи. През последните седмици BNP и SocGen обявиха планове за продажба на рисково претеглени активи на обща стойност 150 млрд. евро. Не се изключва продажба и на бизнеси.

Банкери са на мнение, че германската Commerzbank и италианската Unicredit ще се окажат под най-голям натиск за предприемане на подобни стъпки. Много икономисти подкрепят идеята на банковите регулатори да рекапитализират бързо финансовите компании, дори и това да доведе до спад в кредитирането.

Ричард Рейд, икономист от Международния център за финансова регулация, коментира, че новите стрес тестове за сектора трябва да се проведат в съответствие с пазарните очаквания. Предишните, резултатите от които бяха представени през лятото, не успяха да убедят инвеститорите в стабилността на банките, въпреки че повечето се представиха добре.

Все още не е ясно на каква база ще се изчисляват 9-те процента. Източници на "Файненшъл таймс" обаче коментират, че ще се вземат под внимание отписванията на гръцки държавни облигации.

Има множество различни оценки за икономическите последици от регулаторните промени заложени в Базел III, чието прилагане ще се ускори от мерките, които предлагат европейските политици.

Според проучване на Института за международни финанси те ще предизвикат среден ръст на лихвите от 3.5%,  а растежът на глобалната икономика ще е с 3.2 на сто по-малък. Данните в проучването, спонсорирано от индустрията, са 10 пъти по-големи в сравнение на изводите на регулаторите.