Одобреният от правителството миналата седмица нов закон за хазарта ще затвори 20% от сега съществуващите игрални зали, но няма гаранция, че ще извади на светло интернет залаганията. Това заявиха пред журналисти от Българска игрална асоциация, която обединява производители и търговци с оборудване за хазартни игри, както и фирми, организиращи хазартна дейност.

Причина за пресяването на пазара са заложените в проекта нови изисквания за игралните места в обектите и критериите за доказване на инвестиции преди получаване на лиценз от хазартна дейност.

По данни на асоциацията през миналата година 40% от игралните зали вече са затворили заради по-високия данък, с който се облагат не печалбите, а общите приходи на хазартните оператори. От началото на 2010 г. те плащат 15 на сто данък върху оборота. На базата на платените данъци (виж графиката) обемът на пазара за миналата година е бил 830 млн. лв.

Според Надя Христова, която членува в управата на асоциацията, това ще означава спад на данъчните приходи в бюджета през следващата година, тъй като не е сигурно какъв ще е успехът при осветяването на онлайн залаганията. Допълнителните приходи от тях трябва да компенсират загубата на постъпления от заведения с игрални автомати, които ще бъдат закрити.

Като доказателство тя посочи, че преди 2 години легалните игрални автомати у нас са били над 26 хиляди, а по последни данни към края на септември тази година броят им вече е 15 428.

Тя изтъкна и че проектът за нов закон за хазарта, който правителството одобри миналия четвъртък и предстои да се обсъжда в парламента, има няколко съществени недостатъка. "Изискванията за доказване на инвестиции са твърде високи. Нашето предложение е те да са наполовина по-ниски от сега разписаните.

Освен това разходите за сертифициране на игралното оборудване също трябва да се признаят за инвестиционен разход", каза Христова (виж карето). Другите текстове, които трябва да се преразгледат според нея, са тоталната забрана за рекламиране на хазартни игри. От бранша предлагат да има специални текстове, регулиращи дейността на малките игрални зали, където може да се въведат игри с лимити на залозите.

Робърт Стокър, който председателства комитета по игрално право в Американската адвокатска асоциация и също участваше в пресконференцията, заяви, че от всички национални регулации, с които се е запознавал в дейността си, предлаганите в новия закон са най-строги. "Не знам друга държава да има толкова строга забрана за рекламиране на хазартната дейност като тази, вписана в последния проект на закон за хазарта", каза той.

Председателят на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев заяви, че законопроектът е съгласуван с Европейската комисия и текстовете му са одобрени от нея. По думите му може да се промени и режимът на данъчно облагане.

По този въпрос обаче трябва да се произнесе Министерството на финансите, тъй като данъчният режим не е разписан в Закона за хазарта, а в Закона за корпоративно подоходно облагане. Преди година Калоян Кръстев заяви, че с новия закон държавата ще цели окрупняване на пазара и пресяване на малките играчи.

Комисията по хазарта ще разчита на ГДБОП за ограничаването на интернет залаганията само до сайтове, които са лицензирани от българския регулатор, стана ясно още от думите на Кръстев. 

Представителите на игралната индустрия приканиха регулациите на интернет залаганията също да се обмислят.

Според тях конкуренцията в бранша принуждава фирмите да изплащат като печалби 89% от приходите си, което означава, че при данък от 15% върху оборота те ще излязат на загуба, ако се лицензират. Затова има вероятност те да се откажат от лицензиране, а потребителите да продължат да залагат и това да става безконтролно.

Хазартният бранш се възпротиви на пълната забрана за рекламиране на залаганията. В новия проектозакон като реклама се приема разпространяването на всякаква информация, която цели да предизвика или задържи интереса към хазартни игри. Такива са дейностите, които информират обществеността за провеждането на хазартна игра на определено място и приканват гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби.

Промоциите за хазартни игри, които създават впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, също се забраняват. Освен това пряката и непряката реклама чрез известни хора също няма да се допуска, като се предвиждат глоби до 300 хил. лв. за нарушителите. Непотърсените електронни съобщения като тези, които получаваме от телевизионни предавания, също ще се считат за непозволена реклама.

Единственият начин, незабранен от новия закон, според шефа на хазартния регулатор Калоян Кръстев е поставянето на банери с логото или търговската марка на компания, организираща хазартни игри. Оповестяването на резултати от тиражи на тотото, държавната лотария и други игри също остава позволено.

Според Българската игрална асоциация обаче рекламите не трябва да се забраняват напълно, защото има малко познати игри и оператори, които също трябва да станат известни на потребителите. За това асоциацията поиска регулации на рекламите така че да не предизвикват интерес у непълнолетните, както и у хора, които имат пристрастяване към залаганията и други проблеми, произтичащи от хазарта.

Конкретни предложения като алтернатива на сегашните текстове обаче не бяха публично предложени. От асоциацията заявиха, е очакват да бъдат изслушани в Народното събрание при дебатите около законопроекта.

Интернет залаганията ще останат в сивия сектор, ако не се наложи качествена регулация, заявиха европейски експерти от бранша. Според Лесли Маклауд Милър, председател на комисията по правни въпроси на Европейската федерация на игралната и развлекателната индустрия (EUROMAT), вече много държави, включително и Англия, се провалят с регулирането на бранша, а България има шанс с правилни действия да си създаде приходи от облагане на тази дейност. В противен случай тя няма да прекъсне и хората ще продължат да залагат, но държавата няма да получи нищо от това.

Председателят на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев заяви, че филтрирането на нелицензираните сайтове, в които не може да се залага, ще се осъществява от ГДБОП. Той обясни, че НАП ще отговарят за събирането на данъците, и така отклони въпроса как ще се гарантира, че допълнителните постъпления от облагане на онлайн хазарта ще стигнат 70 млн. лв., както прогнозира финансовият министър Симеон Дянков.

Хелмут Кафка, който е вицепрезидент на EUROMAT, съобщи, че е направил проучване, според което службите на само 5 държави имат възможност да контролират напълно интернет трафика. "Наземният хазарт е като изчезващ вид. Тази част от бранша може да бъде обложена от данъчните и няма къде да мърда, но интернет продължава да изземва пазарния й дял. Работещите регулации са от полза на държавата", подчерта той.