Франция предупреди, че европейското единство ще бъде застрашено, ако лидерите на еврозоната не предприемат решителни мерки за овладяване на дълговата криза по време на срещата си в края на седмицата, съобщи в. "Файненшъл таймс". Едновременно с това в. "Гардиън" общи, че Париж и Берлин са се разбрали относно увеличението на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF).

Президентът на Франция Никола Саркози заяви, че безпрецедентната финансова криза изисква предприемане на решителни мерки през следващите дни. Коментарът му се различава от този на германския канцлер Ангела Меркел, която отхвърли големите очаквания за пробив в усилията за преодоляване на кризата.

Във вторник агенция Moody’s предупреди, че може да понижи перспективата по рейтинга на Франция. Във връзка с това Саркози заяви, че страната му е прекалено слаба, за да преодолее кризата сама. Думите на президента бяха подкрепени и от премиера на страната Франсоа Фийон.

Европейската комисия също се противопостави на коментара на Германия, че решението може да не бъде постигнато на срещата на 23 октомври. Говорител на институцията напомни, че финансовите министри от Г-20 поискаха решителни мерки възможно най-скоро.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу също заяви, че очаква споразумение след предстоящата среща в Брюксел. Той обаче отказа да оповести детайли по водените преговори.

Междувременно Франция и Германия остават разделени по основни елементи на подготвяния антикризисен план.

Берлин например настоява кредиторите на Гърция да отпишат до 50% от държавните облигации на страната. Франция обаче е против подобна мярка, опасявайки се относно стабилността на финансовата система в еврозоната.

Все още не е ясно дали двете водещи икономики в съюза са се споразумели относно идеята за увеличаване на размера на EFSF. Източници на "Гардиън" обаче твърдят, че се предвижда той да нарасне до 2 трлн. евро от €440 млрд. в момента.

Тези твърдения на британското издание донесоха оптимизъм на международните фондови пазари. Това се случи, въпреки че бяха опровергани от източници на "Ройтерс" в Европейската комисия. "Наивно е да се смята, че могат да се направят подобни изчисления и да се стигне до кръгло число като 2 трлн. Изобщо не е толкова просто", е заявил един от тях.

По всяка вероятност политиците ще увеличат размера на фонда, като го използват за гарантиране на определено количество от загубите на инвеститори при евентуален фалит на членка от еврозоната. Стъпката трябва да увеличи доверието на инвеститорите и да увеличи търсенето на държавни облигации. Ако EFSF със сегашните си 440 млрд. евро гарантира 20% от евентуалните загуби, реалният му размер ще нарасне до повече от 2 трлн. евро.

Някои анализатори се съмняват, че този подход ще бъде сполучлив. Те предупреждават, че ако тези планове бъдат осъществени, Европейската централна банка ще трябва да продължи с пазарните си интервенции, за да поддържа лихвите ниски. Много от членовете на монетарната институция обаче желаят операциите й на вторичния пазар да бъдат преустановени.

Според "Гардиън" Франция и Германия са се споразумели и относно механизма, по който ще бъдат рекапитализирани банките в еврозоната. Те трябва да постигнат коефициент за капиталова адекватност (Tier 1) в размер на 9%, по препоръка на общоевропейския банков регулатор.

Необходимата сума за постигане на това се изчислява на 100 млрд. евро, а не на €200 млрд., както управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард прогнозира в началото на септември.

Френски и германски банкери са коментирали, че по всяка вероятност ще се наберат необходимите средства от пазара, без да прибягват до помощта на правителствата или EFSF. Кредиторите в други държави обаче могат да не успеят да постигнат това.