Два дни преди ключовата среща на върха на евролидерите, на която трябва да се изготви решението на дълговата криза, политиците са разделени в позициите си относно ключови детайли, пише "Ройтерс". Анализатори обаче предупреждават, че противоречията трябва да бъдат изгладени, тъй като без конкретни решения ситуацията в Европа, а и в глобален мащаб може да излезе извън контрол.

Европа е поставена под огромен международен натиск за изготвяне на мерки за овладяване на дълговата криза, която продължава вече две години. В края на миналата седмица финансовите министри от Г-20 изискаха от европейските лидери да направят това на срещата си на 23 октомври. Аргументите им бяха, че случващото се на Стария континент се отразява негативно на цялата глобалната икономика и може да предизвика нова и по-голяма вълна на кризата.

Срещата на върха беше изместена с една седмица, за да се изготвят детайлите по спасителния пакет, а финансовите пазари се успокоиха след месеци на спад.

Френският президент Никола Саркози обаче призна в сряда, че Берлин и Париж са разделени относно идеята за увеличаване на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) - ключов елемент в антикризисния план. Това поднови опасенията, че еврозоната е неспособна да се справи с кризата.

Лидерите на Франция и Германия се срещнаха извънредно във Франкфурт вчера, за да обсъдят и преодолеят различията си. Те обаче отказаха да оповестят детайли по водените разговори. Саркози заяви по-рано в сряда, че се е появило неразбирателство относно участието на Европейската централна банка в увеличаването на ресурсите на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF).

На срещата на лидерите на еврозоната са присъствали също така оттеглящият се президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише, който в сряда беше официално изпратен, неговият наследник Марио Драги и управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард.

Лидерите на съюза ще работят в три основни направления за решаване на дълговите проблеми - увеличаване размера на ESFS, рекапитализиране на банките и допълнително облекчаване на гръцкото дългово бреме (виж долния текст). Засега обаче няма индикации, че Франция и Германия постигат сериозен напредък по който и да е от тях.

Финансовият министър на Канада Джим Флеърти изрази опасенията на международната общност, заявявайки, че подходът "две стъпки напред и една назад" е объркващ.

Дълговата криза се зароди в Гърция в края на 2009 г., но страховете не са свързани директно със страната, а с непрестанното й разпространение към други членки на съюза.

Дългът на Гърция се равнява 350 млрд. евро, но тази сума без проблем може да бъде абсорбирана от огромен финансов център като еврозоната. Сумата например е само част от това, което Западна Германия плати за възстановяване на източната част на страната.

Още в началото на проблема обаче политиците не предприеха решителни мерки за отстраняването му. Бяха подети множество различни политики по отношение на страната, които загубиха тотално доверието на инвеститорите към валутния съюз. Сега целта е то да се възвърне, но задачата изглежда почти невъзможна, смятат експерти.

През май 2010 г. европейските лидери стигнаха до заключението, че 110 млрд. евро ще са достатъчни за преодоляване на гръцката криза. Отписването на дълг беше табу. Пет месеца по-късно Германия убеди Франция подобна клауза да бъде включена в новоемитираните облигации на страната, но само след 2013 г.

До май 2011 г. се обмисляше кредиторите на Гърция да поемат доброволни загуби от експозициите си в облигации на страната, но само минимални. В момента се обмисля отписване на около половината от задълженията на Атина.

Тези промени допълнително понижиха доверието и насочиха инвеститорите към други малки страни от периферията на съюза - Ирландия и Португалия. Въпреки че те бяха спасени, кризата не спря дотук. В началото на лятото започна да се сбъдва най-големият страх на политици и икономисти: значително по-големите Италия и Испания започнаха да губят достъпа си до финансовите пазари.

Мадрид и Рим все още могат да се финансират чрез продажба на облигации, но лихвите се поддържат ниски единствено благодарение на интервенциите на ЕЦБ. Проблемите започнаха да се прехвърлят към банковата система, като най-слабите от тях (най-забележимо френско-белгийскат Dexia) се доближиха до фалит, а по-стабилните се разклатиха.

А ако системно значимите европейски банки изпаднат в подобна ситуация, кризата бързо ще се разпространи към кредиторите на Азия и САЩ. Така може да се повтори случилото след фалита на Lehman Brothers, но в много по-голям мащаб.