Банките в еврозоната по всяка вероятност ще бъдат рекапитализирани със 108 мрлд. евро. Това беше договорено на среща на финансовите министри от еврозоната в събота, която предшества неделната среща на лидерите на съюза.

Обявяването на дългоочаквания план за окончателно справяне с дълговата криза обаче беше отложено за сряда. В неделя до редакционното приключване на броя нямаше конкретни резултати от срещата лидерите.

Освен за помощта за банките министрите одобриха и отпускането на следващия транш от помощта за Гърция. Остава това да стори и Международният валутен фонд. Ако поредните 8 млрд. евро не бъдат отпуснати до средата на ноември, южната ни съседка ще изпадне във фалит.

Финансовите министри обаче оставиха доуточняването на някои от детайлите на лидерите. Сред тях са увеличението на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) и точният размер на загубите, които ще бъдат наложени на гръцките кредитори.

Планът за банките предвижда 108-те милиарда да се използват за увеличаване на капиталовите буфери на финансовите компании. Коефициентът им за капиталова адекватност (Tier 1) трябва да нарасне до 9%. Това е далеч над 6-те процента, които бяха необходими за успешно преминаване на стрес тестовете през пролетта.

Изнасяйки подробности от "кухнята" на преговорите, "Ройтерс", разказа как Италия, Испания и Португалия са оказвали силна съпротива на срещата на финансовите министри на споразумението за банките. Трите са изразили опасенията си, че то ще ги изложи на фронтовата линия, тъй като ще трябва да платят по-висока цена, за да заздравят балансите на своите банки, отколкото Франция и Германия.

Тази съпротива е поредната пречка пред еврозоната за изготвяне на адекватна антикризисна стратегия. Целта е да се възвърне доверието на пазарите, които вече се съмняват, че политиците могат да се справят с проблема.

Увереността на Меркел беше споделена и от френския президент Никола Саркози, с когото тя се срещна за пореден път в събота. "Постигнат е напредък. От сега до сряда трябва да бъде намерено решение, структурно решение, амбициозно решение, окончателно решение", заяви френският президент. Запитан дали това би могло да се случи, той отговори: "Да, в противен случай нямаше да съм тук."

За да се справят с дълговата криза, политиците искат да решат няколко проблема наведнъж, за да спрат разпространението на проблемите към Италия и Испания. Единият от тях е равнището, с което ще бъде намален дългът на Гърция, равняващ се на около 160% от БВП.

Окончателното решение по този въпрос ще бъде взето в сряда. Според проучвания, за да е устойчив в дългосрочен план, гръцкият дълг трябва да бъде свит с 50-60%. Със сигурност кредиторите ще отчетат много по-големи загуби от 21-те процента, за които лидерите се договориха през юли. Това се дължи на бързото влошаване на икономиката на южната ни съседка.

Колкото по-голямо е отписването на дълга обаче, толкова по-големи ще са загубите за банките. Именно затова се налага рекапитализацията им. За да се убедят пазарите, че Италия и Испания няма да изпаднат в подобна ситуация, EFSF трябва да бъде повишен.

Именно това се оказва мярката, която най-много разединява страните членки. Най-вероятният сценарий е фондът да се увеличи без правителствата да отпускат допълнителни средства. Главната идея е той да постигне това, като гарантира определен процент от новоемитираните облигации на задлъжнелите правителства. Съществуват и други предложения, като до този момент нито едно от тях не е категорично отхвърлено.

Междувременно лидерите на еврозоната усилиха натиска върху Италия и Испания да положат повече усилия за овладяване на бюджетния дефицит и в същото време да стимулират икономическия растеж. Според източници на "Ройтерс" канцлерът Меркел и Саркози са разговаряли отделно с премиера на Италия Силвио Берлускони. Берлин и Париж желаят Рим да наложи структурните реформи за пазара на труда и пенсионната система. Само по този начин страната можа да увеличи конкурентността си и да убеди инвеститорите, че не върви по стъпките на на практика фалиралата Гърция.

Меркел е заявила, че без реформи от страните членки общоевропейските мерки за овладяване на кризата биха се оказали недостатъчни. Тя е допълнила, че ако дългът на Италия се задържи на 120% от БВП, никаква сума няма да е достатъчна за спасяване на страната.

В последно време Италия и Испания се озоваха в центъра на дълговата криза. Лихвите по държавните им облигации започнаха да се увеличават застрашително и се наложи Европейската централна банка да се намеси, за да не позволи те да останат извън пазарите.

Източници от президентската администрация на Испания са заявили пред "Ройтерс", че страната ще спази целите си за дефицита през настоящата година. Той трябва да достигне 6% от БВП през 2011 г. от 9.3 на сто за 2010 г.