Европейски банки се изтеглят от Турция, пише "Ройтерс". Френско-белгийската "Дексиа" и гръцката Юробанк И Еф Джи (собственик на Пощенска банка у нас) са се присъединили към списъка от чужди кредитни институции, които се оглеждат за излизане от страната.

Само няколко години по-рано те гледаха на този пазар като на основна цел за експанзия. В момента турските банки остават добре капитализирани и дори при постепенен спад на икономиката те изглеждат атрактивни.

Собствениците продават с неохота, посочва агенцията. Американският гигант "Дженерал електрик" (General Electric) продаде акциите си в турската Гаранти банк (Garanti) миналата година, за да преструктурира бизнеса си.

Сега Юробанк иска да продаде мажоритарния си дял в "Юробанк Текфен" (Eurobank Tekfen) и Национална банка на Гърция (собственик на ОББ у нас) е оферирала своите 20% дял от капитала във Финансбанк (Finansbank), за да си осигурят средства за подсилване на капитала си. Национализацията на "Дексиа" стана причина средно голямата Денизбанк (Denizbank) също да попадне в групата на продаваните банки на турския пазар.

Перспективите за растеж на турските банки остават до голяма степен непроменени. За следващата година прогнозата е за ръст от 9% на дохода от акция според "Креди Суис", дори и растежът на БВП на страната да бъде под 3%. Освен това там има и възможност все още финансовите услуги да завладеят по-голям дял от икономиката.

Половината от населението в Турция е под 30 години и жилищното ипотечно кредитиране е по-малко от 10% от БВП на страната. Също така и намалението на курса на турската лира със 17% спрямо американския долар от началото на годината може да помогне за намаляване на дефицита по текущата сметка на южната ни съседка, за който се очаква да бъде 10% от БВП за 2011 г.

Регулациите в страната бяха затегнати от 2001 г. по време на кризата там, когато много от кредитните институции се сгромолясаха. Освен това турските банки имат ограничени експозиции в книжа на проблемните страни от периферията на еврозоната. Във всички случаи и средно ниво на капиталова адекватност около 16% на капитала от първи ред на публичните банки – доста над нивата, където и да било в Европа, осигуряват добър буфер.

Турските банки също така са и в по-голяма степен зависими от финансиране чрез депозити и имат ограничен дял на лошите кредити в сравнение с банките в Централна и Източна Европа и Русия.

Това може да доведе до оферти за бъдещо придобиване например от Qatar National Bank и HSBC, които се състезават за Денизбанк. В пиковите периоди на харченето на пари за покупка през 2006 г. европейските банки плащаха цена над пети пъти балансова стойност, за да влязат на пазара в страната. Благоприятните възможности може да направят възможно осигуряването на евтин билет за парти, пише още "Ройтерс".

Преди дни стана ясно, че на европейските банки ще им се наложи да наберат 108 млрд. евро допълнителни средства, за да се рекапитализират. Това постави въпроса откъде ще намерят тези средства. Възможен вариант е именно продажба на активи, при това на привлекателни пазари с перспектива за развитие, какъвто е турският.

Изискванията за подсилване на капитала на банките в Европа предизвикаха и някои опасения. В понеделник сайтът EUObserver писа, че източноевропейските банки, голяма част от които са френска, австрийска или гръцка собственост, са притеснени, че новите правила за банковата рекапитализация ще източат средства от регионалните дъщерни поделения. Така икономиките в региона ще бъдат поставени в рискова ситуация, посочи изданието.