Сделката за еврото е факт - работата предстои

Сделката за еврото е факт - работата предстои

1 / 3
- Резултатите обаче се очаква да дойдат по-късно
След 8-часово заседание рано в четвъртък сутринта лидерите на еврозоната представиха дългоочаквания пакет за преодоляване на дълговата криза, с което сложиха край на няколко седмици на очаквания, спекулации и международен натиск.
Имайки предвид настроенията преди срещата на върха в сряда, анализатори коментираха, че постигнатите договорки са надминали очакванията. Дали сделката е добра обаче ще се разбере, когато кризата приключи, а дотогава има още доста време, считат те.
Агенция "Ройтерс" е категорична, че сделката за еврото е факт, но предстои много работа по изпълнението на договорения план. Той се състои от три обвързани помежду си части. Първо, лидерите на ЕС се договориха с кредиторите на Гърция да отпишат половината от стойността на държаните от тях облигации на страната.
За да се предотврати шок във финансовата система на еврозоната, породена от тази стъпка, банките в съюза ще трябва да си осигурят допълнителен капитал от 106 млрд. евро и ако не могат да направят това сами, ще бъдат рекапитализирани с нужните средства.
Блокирането на допълнителното разпространение на кризата извън задлъжнялата периферия пък ще се гарантира, като фондът за еврото (EFSF) бъде увеличен до 1 трлн. евро.
Споразумението за "окончателно преодоляване" на дълговите проблеми е трето за настоящата година, припомня сп. "Икономист". До този момент ситуацията се влошаваше след всеки "безпрецедентен" опит на еврозоната да излезе от кризата.
Този път обаче общият пакет от мерки изглежда по-всеобхватен и най-малко ще спечели известно време, смятат повечето от анализатори. Други обаче са на мнение, че договорените мерки не са достатъчни за излизане от кризата. "Това определено не беше срещата, слагаща края на срещите", коментира Сони Капур, управляващ директор на икономическия институт Re-Define.
Големият напредък е осъзнаването, че са нужни много по-смели действия за овладяване на гръцката криза. На всички е ясно, че страната не може да излезе от ситуацията сама, тъй като икономиката й е в дълбока рецесия. "Най-накрая виждаме надежда", е заявил представител на гръцкото правителство пред "Ройтерс".
Европейските политици стигнаха до този извод след засилен международен натиск за предприемане на радикални решения срещу кризата. Той беше оказан по време на срещата на финансовите министри от Г-20 преди две седмици.
Те изразиха опасенията на мнозина, че ситуацията на Стария континент застрашава глобалната икономическа стабилност. Новият пакет ще бъде представен пред срещата на лидерите на 20-те водещи икономики, която ще се проведе в Кан на 3 и 4 ноември.
Какво се договориха лидерите

1. Споразумение, което да осигури намаляването на гръцкия дълг като процент от БВП. Целта е от 160% от БВП, колкото е в момента, да достигне 120% до 2020 г. Трябва да бъдат отписани поне 50% от гръцкия държавен дълг, притежавани от частните инвеститори. Ще има и нова многогодишна програма на ЕС и МВФ, чрез която да бъдат осигурени нови 100 млрд. евро, като тази програма трябва да бъде въведена до края на годината. Тя ще бъде придружена и от укрепване на механизмите за мониторинг върху прилагането на реформите.

2. Значително оптимизиране на ресурсите на EFSF без удължаване на гаранциите, които са в основата на фонда. Договорени са и нови опции, чрез които финансовите ресурси от фонда ще могат да бъдат използвани като ливъридж (един вид лост, чрез който да се увеличи стойността му). Засилване на ефекта на ливъриджа ще варира според специфичните характеристики и пазарните условия, но може да увеличи стойността на средствата във фонда до 4-5 пъти. Очакванията са размерът на фонда да надмине 1 трлн. евро. Финализиране на реда за изпълнението на новите мерки трябва да стане през ноември на среща на страните от еврозоната. Освен това в сътрудничество с МВФ ще се търси още по-голямо засилване на ресурсите в EFSF.

3. Приетите мерки за повишаване на доверието в банковия сектор включват, първо, улесняване на достъпа до ликвидност чрез координиран подход на равнище ЕС и, второ, увеличаване на капиталовата адекватност на банките до 9% (Tier 1), като според подписаните споразумения това трябва да влезе сила в края на юни 2012 г. Националните надзорни органи трябва да гарантират, че плановете за рекапитализация на банките няма да попречат на основната им дейност.

4. Категоричен ангажимент за осигуряване на фискална дисциплина и ускоряване структурните реформи, които да доведат до икономически растеж и увеличаване на заетостта. Испания вече полага такива усилия, а Италия е поела ангажименти за структурни реформи, но те трябва да бъдат подсилени. Португалия и Ирландия ще продължат своите програми за реформа с подкрепата на кризисните механизми на ЕС.

5. Значително укрепване на икономическата и фискалната координация и наблюдение чрез набор от по-конкретни мерки.

6. Десет мерки за подобряване управлението на еврозоната (няма подробности - бел. ред.).

7. Чрез по-тясно сътрудничество между председателя на Европейския съвет, председателя на Европейската комисия и председателя на Еврогрупата да се определят възможните стъпки за укрепване на икономическия съюз, включително проучване на възможността за ограничени промени в договора. Междинният доклад трябва да бъде представен през декември 2011 г., а окончателният доклад относно начина на прилагане на договорените мерки трябва да бъде финализиран до март 2012 г.