Потреблението пак се свива, расте само при лекарства и горива (обновена)

Потреблението в България продължава да се свива. През септември то се е понижило с 3% спрямо година по-рано, а на месечна база спадът е с 0.3%, показват данните на НСИ.
Намаляват продажбите на храни, напитки и битова техника на месечна и годишна база. Увеличение има при търговията с лекарства и автомобилни горива и масла. Интересно е, че има спад и при продажбите на компютри и телефони, които досега имаха устойчив темп на растеж.
Една от причините за спада в потреблението е несигурната икономическа среда и очакванията на домакинствата, което ги кара да харчат по-малко. Наскоро проучване на GfK показа, че потребителите в Европа са обхванати от тревога за икономическото развитие и очакват намаляване на доходите, което ги кара да отлагат покупки извън всекидневните разходи. Причините са забавянето на икономическото развитие в Германия и Великобритания, влошаването на кризата с дълга във Франция и Италия и най-вече състоянието на Гърция.
Потреблението е един от ключовите мотори на икономиката - надеждите бяха то да ускори излизането на България от кризата, след като чуждите инвестиции намаляха. Свитото кредитиране, замръзналите доходи и несигурната среда обаче реално блокираха и търговията на дребно.
Годишни изменения (спрямо септември 2010)
- Фармацевтични и медицински стоки + 6.0%
- Автомобилни горива и смазочни материали + 1.6%.
- Битова техника, мебели и други стоки за бита - 11.1%
- Текстил, облекло, обувки и кожени изделия - 8%
- Компютърна и комуникационна техника - 4.2%
- Храни, напитки и тютюневи изделия - 2.4%.
Прогнозите не са розови
Потреблението ще остане слабо за дълго, което поставя под въпрос бързото възстановяване на икономиакта. На конференция "Факторът потребление", представители на бизнеса и държавата, коментираха спада в търговията на дребно и мерките, които трябва да се вземат.
Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма:
В България потреблението остава слабо, защото хората не са сигурни за бъдещето, но кампанийните мерки за неговото стимулиране са скъпи и неработещи - като субсидиите за покупка на нови автомобили в някои европейски държави. Това, което ние можем да направим е да повишим сигурността.
Георги Ганев, макроикономист, "Център за либерални стратегии":
Мерките за стимулиране на потреблението в по-големи държави показаха, че може да не проработят и когато изчерпят ефекта си единственото сигурно да се окажат дълговите проблеми, произтичащи от дефицитите. Потреблението пък се оказва дори по-ниско, отколкото би било, ако такива мерик не бяха прилагани".
Харалан Александров, социален антрополог:
Потребление има, когато човек е оптимист, че средата е сигурна и предвидима. Тази сигурност в момента я няма. Отсъства усещането за стабилна рамка на здравните и социални услуги, а в дългосрочен план и на качественото образование. Ставаме свидетели на връщането към самозадоволяващата се икономика, при която хората разчитат на натуралното производство от роднини или познати в селата. Вместо това хората започват да бягат от корпоративното предлагане.
Кристоф Шулте, директор "Клиентски мениджмънт" в "Метро Кеш енд Кери България":
Нашите клиенти са несигурни и оборотите им падат. Това, което може да подобри очакванията на хората е понижаване на риска да загубят работата си и понижаване на риска от инфлация, както и подобряването на здравните услуги.