Финансовото богатство на българите се е увеличило до 41 млрд. лв. към юни 2011 г. Това показва анализ на Асенка Христова от "Индъстри уоч", представен в събота на семинар за финансовата стабилност в условията на криза.

За тази година имането на българите е общо 138 млрд. лв., като основната част от него са жилищата - 97 млрд. Останалите 41 млрд. са финансово богатство, от които 29 млрд. лв. са спестявания. Нетното съвкупно богатство на човек се изчислява на около 8000 евро.

От "Индъстри уоч" посочват, че депозитите са нарастнали "осезаемо" с 380 млн. лв. спрямо предходното тримесечие, а пенсионните спестявания с 165 млн. лв. Инвестициите в акции са намаляли, а вложенията във взаимни фондове са останали непроменени.

През последните две години богатството на българите нараства с около 11% годишно, като наблюденията сочат, че спестяванията се увеличават по време на криза. Това е т.нар. феномен на предпазното спестяване - той е налице при несигурност на домакинствата за заетостта и доходите. Други стимули за спестовността са високите лихви по депозитите, свитото потребление и отлагане покупката на дълготрайни стоки като мебели, техника или жилище.

86% от хората държат парите си в брой и в банкови депозити. Според "Индъстри уоч", няма непосредствена заплаха за тези спестявания при неблагоприятно развитие на дълговата криза в Европа.

Според тези данни българите са по-богати от руснаците. В таблицата на Европа след нас остават още Македония, Сърбия, Албания, Беларус и Босна. Но в сравнение със страните от ЕС българските граждани остават най-бедни. Заради поскъпването на националната им валута най-богати са швейцарците.

В измерването на богатството на българина се включват депозитите и парите в брой, вложенията в пенсионни и взаимни фондове, инвестициите в застрахователни продукти и акции, както и жилищното имущество. Изчисленията са на базата на данни от БНБ, КФН, БФБ и НСИ за тази година.