Всичко започна тук, в Маастрихт, преди 20 години на днешната дата: евро приключението. Десетина европейски светила в политиката, водени от смъртния враг на Маргарет Тачър – Жак Делор, зачеват еврото. Вестник Guardian разказва историята около зачеването на еврото и мнението на хората в Маастрихт днес.

На 9 декември 1991 година тогавашните тринадесет европейски лидери, сред които Хелмут Кол, Франсоа "Сфинкса" Митеран и Джулио "Звездата" Андреоти, се събират за обяд в 400-годишния замък Chateau Neercanne – на около 5 км от центъра на Маастрихт, за да отпразнуват решението си да създадат Европейски валутен съюз.

Преди да хапнат в ресторанта, лидерите се събират в избата за аперитиви и се подписват с въглен на стената. Там сега има покрита със стъкло табелка, на която пише Déjeuner Europese Raad(Обяд на Европейския съвет) 09.12.1991. Имената им, влезли в историята, са вдясно, като това на Митеран е най-отгоре, а Джон Мейджър и Делор са се подписали последни. Домакинята им – холандската кралица Беатрикс – е спомената вляво.

Снощи, две десетилетия по-късно, лидерите на ЕС, които вече са 27, отново седнаха, за да хапнат заедно. Този път обаче го направиха в Брюксел, и то с мисия да спасят еврото и да предотвратят разпадането на ЕС на две части.

Предизвикателството е огромно. През 1991 г. обаче също е било така. Тогава еврото е било разглеждано като начин да се закрепи обединената наскоро Германия – исторически източник на политическа нестабилност и война, в Европа, стремяща се към постоянен мир и взаимно разбиране, което вече не се разделя между капитализъм и комунизъм. Както Кол много пъти е казвал: "Ивропейска Германия, а не германска Европа".

Лео Смейерс, който тогава е обслужвал лидерите, казва, че кралица Беатрикс е довела собствения си персонал, който да сготви за 14-те за обяд, но Ханс Снайдерс – главен готвач тогава (и сега) – е приготвил омари, фазан, а с тях лидерите са пили и австралийско бяло вино.

Снайдерс, който седи тихо, се смее при спомена за менюто. Настроението, казва Смейерс, е било весело, но и сериозно. Той се надява, че срещата в Брюксел ще спаси еврото, "защото се нуждаем и имаме една валута навсякъде в Европа – е, почти навсякъде". Той се усмихва на британския си гост. "Разбирам, че има проблеми пред създаването на голям, силен пакт, но това трябва да се случи."

На коледния пазар на Фрайтхоф в центъра на Маастрихт, където холандски, германски и френски клиенти се мотаят около щандовете, предлагащи нуга и шоколад, Агнес – пенсионерка от Бреда, поглежда към менюто отпреди 20 години и казва: "По онова време политиците бяха истински. Те взимаха истински, силни решения."

Нейният съпруг Жерар подкрепя еврото, но смята, че Гърция( "всички там са корумпирани") трябва да напусне за пет, шест или дори 10 години. Той казва, че гърците трябва да получат време, за да се възстановят, и тогава да се присъединят отново. "Моето виждане е, че страните на Балканите, да речем, които смятат да се присъединят към ЕС, трябва да стоят настрани от еврото, докато икономиките им не се стабилизират."

Той поглежда репортера пронизващо. "А докато вие британците не сте част от еврозоната, трябва да си затваряте устата. Трябва да спрете да ни казвате какво да правим и да се присъедините колкото се може по-скоро. Великобритания все пак е европейска страна."

Макс, германски студент по икономика, също смята, че британците трябва да влязат в еврозоната. Като много млади германци той "не е голям фен на идеята Германия да е лидерът на ЕС и тази идея да принуждава правителството на Меркел да влиза в ролята, защото те не се държат много мило с другите". Но след това добавя: "Това обаче е неизбежно. Франция се задъхва, а Англия не е толкова навътре, така че кой друг може да води? Мисля че това, което ще направят, е да се върнат към основния съюз."

Барт, политически съветник в провинция Лимбург, работи в сградата, където е бил подписан договорът от Маастрихт. Той също подкрепя еврото, но признава, че има и колебания. "Когато съм ядосан, мисля че трябва да има невро(от northern euro) в Северна Европа и севро(southern euro) на юг. Тази среща трябва да е последното предупреждение за онези, които не спазват правилата. Понякога, когато се ядосам, мисля че гърците и италианците нямат основата и дори манталитета за силна икономика. Те просто не работят достатъчно."