На срещата си миналата седмица ЕС очерта маршрут към фискален съюз за еврозоната, но не свърши почти нищо, за да защити останалите без никакви "приятели" правителствени облигации. Официални лица от ЕС казаха, че се опасяват от нова точка, близка до срив, в началото на 2012 г. и по-голямата фискална интеграция може да спомогне за избягването на бъдещи кризи, но най-вероятно идва твърде късно, за да разреши сегашната.

Ройтерс разглежда няколко евентуални повратни точки, които биха могли да изпратят еврозоната в дълбока криза.

От рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" (Standard & Poor’s) предупредиха, че може да смъкнат рейтинга на 15 членки на еврозоната, ако решат, че срещата на Европейския съвет не е успяла да стигне до разумни мерки за решаване на кризата. Намаляване на рейтингите може автоматично да изиска от някои инвестиционни фондове да продадат облигациите на засегнатите страни, което допълнително ще вдигне доходността по държавните ценни книжа.

В Moody's Investors Service също смятат да преразгледат рейтингите на всички 27 страни от ЕС. Fitch Ratings вече казаха, че срещата не е успяла да осигури цялостно решение на кризата, което увеличава краткосрочния риск върху държавните рейтинги в еврозоната.

Свалянето на рейтингите може още да отслаби Европейския фонд за финансова стабилност(EFSF), през който в момента политиците искат да издадат облигации, за да увеличат силата му от сегашните 250 млрд. евро на четири пъти повече. Ако това се случи, заедно с наследника на фонда – Европейският механизъм за стабилност (ЕМС), който влиза в сила от средата на 2012 г. с 500 млрд. евро зад себе си, наличните ресурси ще са значителни.

Колебанията около успешното увеличаване на парите в EFSF обаче са големи, а до ЕМС остава половин година. Освен това Германия отказа да даде банков лиценз на постоянния механизъм, който ще му даде възможност да заема пари от ЕЦБ. САЩ и другите големи играчи извън еврозоната пък не изглеждат готови да дават още пари на МВФ.

Като резултат от това бремето изцяло лежи на програмата за изкупуване на облигации на ЕЦБ, която въпреки нежеланието на банката най-накрая ще влезе в сила, за да спаси блока.

Падежът на 150 млрд. евро италиански дълг е между февруари и април догодина. Според анализатори доходността по италианските облигации трябва да падне до доста под 7% преди пролетта. В противен случай Рим ще се нуждае от външна помощ, за да не фалира.

Истинската заплаха е комбинацията от висока доходност и падежите догодина, която може да вкара в ход "стачка" на купувачите. Това означава, че инвеститорите ще откажат да участват на търговете на Италия. Премиерът технократ Марио Монти започна строга програма, която според него е жизненоважна за избягване на неплатежоспособност.

Пактът между до 26 страни от ЕС (след като Великобритания се отказа) за по-стриктни бюджетни правила и връщане на доверието в еврозоната трябва да бъде завършен до март. Основният тест за него ще е доколко автоматични могат да са санкциите за тези, които нарушат правилата.

Има и съмнения дали институциите на ЕС могат да бъдат използвани за налагане на санкциите без единодушна подкрепа от всички 27 членки на ЕС и доколко трябва да е обвързваща законовата база. Договор, който избягва това препятствие, може да бъде изготвен, но това ще отнеме време, а Великобритания може да възрази и срещу него.

Страните - членки на еврозоната, трябва и да ратифицират силата на новия ЕМС. Основните препятствия са финландското правителство, което да изостави детайлните си възражения, както и убеждаването на пазарите, че 500 млрд. евро за достатъчни за справяне с проблемите на Италия и Испания.

Под управлението на премиера Лукас Пападимос преговорите около втори спасителен план за Гърция на стойност 130 млрд. евро отново са в ход. Атина иска да има сделка до края на януари.

Частните инвеститори се споразумяха през октомври да отпишат 50% от номинала на гръцкия си дълг. Ако обаче това не влезе в сила, Гърция може да влезе в хаотичен фалит, който да убие изцяло доверието в еврозоната.

Миналата седмица Европейският банков регулатор обяви, че европейските банки трябва да съберат 115 млрд. евро допълнителен капитал, за да са достатъчно силни пред заплахата от криза. Междубанковото финансиране почти замръзна, а банките депозират рекордни суми в ЕЦБ, вместо да ги инвестират. Така заплахата от банков срив може да причини и ново кредитно свиване, което да доведе кризата до ново ниво.