Началото на 2012 година отбелязва втория десети рожден ден на еврото. От техническа и финансова гледна точка единната валута се появява на бял свят на 1 януари 1999 година, когато всички финансови искове във валутите на първите 11 страни - членки на ЕС, са превърнати в еврови. Три години по-късно това обединение става "видимо" за европейските граждани, когато евро банкноти и монети заменят тези на страните - членки на първоначалната еврозона, пише в. Guardian.

В навечерието на първата десетгодишнина тогавашният президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише казва, че еврото е "помогнало да се защити икономиката на еврозоната от многото световни шокове и значителната нестабилност от последните няколко години". Настроението сега, по време на втория рожден ден, едва ли може да е по-минорно. Нерешените кризи в еврозоната и проблематичното й бъдеще са най-сериозният източник на шокове и нестабилност за глобалната икономика в момента.

През 2009 г. Трише твърди, че паричният съюз е добър за заетостта: "От пускането на еврото до края на 2007 г. еврозоната е създала повече от 15 млн. нови работни места, а безработицата е на най-ниското си ниво от началото на 80-те." Базите данни на Европейската комисия показват, че ръстът на заетостта в оригиналната еврозона (първите 11 страни и Гърция) между 1999 и 2007 година е 13.7 млн. Две трети от него – 8.9 млн. – обаче са в "периферията" – Ирландия, Гърция, Испания, Италия и Португалия.

С други думи, растежът на заетостта не е заради доброто функциониране на съюза, а заради проблемите му. Той е зависел от разширяващите се търговски дефицити на периферията и съответно излишъци в Германия и някои от съседките й, покрити от неустойчиви капиталови потоци от центъра към периферията.

Първото десетилетие на еврото всъщност бе резултат от две десетилетия ограничаващи макроикономически политики, насочени през 80-те към намаляване на инфлацията чрез високи лихви, а през 90- те - към подготвяне на почвата за паричен съюз чрез високи данъци и ниски публични разходи. Кандидатите за еврото жертваха развитието и заетостта, за да изпълнят условията от Маастрихт, познати като Пакта за стабилност и растеж.

Ако паричният съюз оцелее във формата, планирана сега от европейските лидери, лекарството може да се окаже по-лошо от болестта. Обявеният за "фискален съюз" не е нищо подобно – той не включва истинска координация на макроикономически политики или значително прехвърляне на приходи от данъци. Той е по-скоро авторитарна структура, която ще обрече по-слабите страни на постоянно и изключително натрапчиво наблюдение – формално от ЕК и ЕЦБ, а в действителност от Германия и Скандинавия.

Няколко основни елемента, с които да бъде променен планът за съюза, могат да бъдат споменати: масово опрощаване на дългове, финансирано от данък "богатство" върху частните средства, събрани по време на бума; значителни трансфери на средства от силните към слабите икономики в ЕС; и истинска координация на макроикономическите политики, чиято първа цел трябва да е край на германския меркантилизъм, който е източник на много от сегашните проблеми.