Предложените от финансовото министерство мерки за сваляне на лихвите по кредитите ще доведат до повишаване на лихвите. Това казва подуправителят на БНБ Димитър Костов в интервю за "Труд".

Той пояснява, че лихвите и таксите са цени и се определят от пазара. По думите му от казаното по темата не става ясно нито какъв точно е проблемът, нито какво е неговото решение. Според него е имало поредица от разнопосочни анонси – първо, че лихвите са високи, а после, че не са прозрачни, а след това, че има проблем са банковите такси. Костов обяснява, че най-голям приоритет за всяка банка са парите на нейните вложители, на които те трябва да са готови във всеки момент да върнат парите при поискване.

Той посочва, че банките се финансират на междубанковия пазар, където лихвен индекс е SOFIBOR, който обаче се формира не на базата на реални сделки, а на котировки. В този смисъл той не може да се ползва за показателен и дава сигурност на кредитните институции, че ако поискат от този пазар заем, ще го получат на съответната цена.

Причината пък да няма сделки е обстоятелството, че повечето банки се рефинансират от майките си навън. Според Димитър Костов е крайно неразумно за индекс да се ползва средната лихва по депозитите. "Статистиката произвежда толкова много информация, че ако човек направи повече сметки, може да установи статистическа зависимост между лихвите и полета на пеперудата в другия край на света и да каже - ето това е индексът", мотивира позицията си подуправителят на БНБ.

По думите му, ако "се стъпи" върху средната цена на ресурса, ще се получи по-високо число от това, което в момента прилагат банките, тоест лихвите ще се покачат. На въпрос дали сегашната ситуация е по-добра от предлаганата от финансовото министерство промяна Костов казва: "Ако тръгне някой друг да решава вместо пазара, става проблем."

По въпроса с доходността от парите, заделяни в така наречения Сребърен фонд, подуправителят на БНБ обяснява, че тя зависи от решенията, които взема неговият управителен съвет с председател министърът на финансите.

Симеон Дянков нееднократно, откакто е министър, заявява, че парите стоят на депозит в БНБ и не носят доходност. С този аргумент той сега предлага част от натрупаната сума да се използва за предстоящото погасяване на външен дълг през януари следващата година.

Когато решението е краткосрочен депозит, няма как да се очакват съществени лихви, обяснява Костов. Той посочва, че според действащия закон депозитите далеч не са единствената форма за инвестиране. Така например, ако преди година били купени германски ценни книжа за 1 млрд. лв., сега във фонда щяло да има доходност от 150 млн. лв. повече средства.

Димитър Костов обяснява и че доходността далеч не се изчерпва само с лихвите, които се начисляват текущо. Към това се добавя и съответната част от вноската на БНБ в държавния бюджет. За последните 3 кризисни години БНБ е внесла в държавния бюджет над 950 млн. лева, като около 1/4 от тази сума е резултат от управлението на фискалния резерв, пояснява Костов. По думите му управлението на Сребърния фонд е донесло около 85 милиона лева. "Така че нека бъдем прецизни, когато говорим за доходност в този смисъл", призовава Костов.

Според него от гледна точка на националния интерес най-разумно е да се емитират глобални облигации, за да се посрещнат задълженията на страната при падежа на външен дълг през следващия януари. Така страната щяла да се обърне към най-широк кръг инвеститори, включително и български, които и сега държат една част от българските ценни книги, емитирани на международните пазари. В противен случай щяло да излезе, че "толкова ни е страх от международните пазари, че предпочитаме да се изолираме, да затягаме коланите и да се оправяме сами", обяснява ситуацията Костов.