Рекордно високите цени на петрола, пресметнати в евро, заплашват икономиката на страните от еврозоната повече, отколкото се предполагаше, пише в свой анализ "Ройтерс".

Стандартните изчисления за влиянието на петролните цени показват, че 10-процентното им покачване "изяжда" 0.2 на сто от годишния растеж в продължение на три последователни години. Няма категорично мнение дали тежестта върху икономиките е по-висока в началото на такъв период или в края.

Подобни изчисления обаче не вземат предвид курса евро/долар и може да подценяват влиянието му във времена на строги икономии. Те също не взимат предвид разликите между отделните страни в общия валутен съюз.

В долари цените на петрола са все още 13 на сто по-евтини от пика на сорта брент от 147.40 долара за барел от юли 2008 г. В същото време в евро цената на суровината мина пика за всички времена през миналия месец.  

От началото на годината цената в евро на черното злато се повиши със 17 на сто. МВФ вече прогнозира, че БВП на еврозоната ще се свие с половин процент в рамките на 2012 г.

Италианската  група UniCredit изчислява, че 10 процента скок на цената в евро потиска растежа в еврозоната с 0.3 на сто за година, а не 0.2 на сто в рамките на 3 години.

Марко Вали, един от икономистите на банковата група, казва, че влиянието дори може да бъде по-голямо заради високите като цяло цени на черното злато. "Движение от 50 до 55 евро и от 150 до 165 евро е все 10 процента, но те са доста различни", илюстрира той.

Международната агенция за енергия обяви миналата седмица, че Европейският съюз като цяло е най-силно ударен сред индустриалните държави и вероятно ще плати 500 млрд. долара за петрол тази година при 30 млрд. евро през 2011 г.

Но така или иначе високите цени на петрола засягат различно отделните държави.

Карстен Брзешки, икономист в ING, казва, че докато високите цени бяха голяма новина в Германия, те все още не са се "просмукали" в потребителското доверие, но притеснението от тях е било много по-голямо у потребителите в периферните за еврозоната държави.

Базата данни на "Ройтерс" показва негативна корелация между цените на петрола в евро и годишния ръст в страните от периферията на еврозоната – тези, които в момента се борят с прекомерния си дълг. Тенденцията през последните 20 години показва, че растежът обикновено започва да спада няколко месеца след като цените на петрола започват да растат.

За Гърция, Ирландия, Португалия и Испания коефициентът на корелация се движи между минус 0.7 до минус 0.8 със закъснение от 4 до осем тримесечия. Това е близо до абсолютно негативната корелация от минус 1, в която статистически растежът винаги започва да спада, когато е налице поскъпване на петрола.

За Италия и Франция, връзката между двете е по-слаба, отколкото за еврозоната като цяло с коефициент от минус 0.5. За Германия почти няма такава корелация.

Теоретично по-студените северни страни би трябвало да плащат по-високи енергийни сметки, отколкото задлъжнелите по-слаби икономически държави на юг, където по-малко гориво е нужно за отопление на работните помещения.

Но усилията за пестене на енергия, повече прокламирани на север, предлагат противотежест на растежа на цените, докато на юг европейците имат по-малка нужда да се пазят от високите цени на енергията.

Домакинствата в Испания и Ирландия са платили най-високите цени за ток в целия ЕС през миналата година след Малта и Кипър според данните на Евростат, докато относително богатите шведи и датчани плащат повече за газ, отколкото португалците.

Гърците и италианците трябва да плащат съответно 16 и 17 на сто за бензин, показва Европейският енергиен портал. Всичко това оказва съответното въздействие върху цялата кошница, по която се определя инфлацията.

Като се изключат по-новите членки на еврозоната от Източна Европа, Португалия изпитва най-голяма тежест на енергийните цени, изчислено през кошницата от продукти, които се използват за измерване на инфлацията. Това показва, че португалците харчат повече за енергия, отколкото техните партньори от еврозоната. Гърция пък изпитва най-голяма тежест при цените на течните горива, които имат сериозно отношение към инфлацията в Португалия и Испания. Това не дава гаранции, че цените на петрола ще доведат до сериозен спад. Но те са голям удар за икономиките, притиснати от рецесия, при действащи мерки за орязване на разходите и затегнато кредитиране.