Под 10 са сериозните производители на българско розово масло, които в началото на всяко лято носят дестилата от розовия цвят в лаборатория "Българска роза" на ул. "Иван вазов" в София. За да получат сертификат, с който да покажат качество пред купувачите си. Това разказва Николай Ненов, който от десетилетия се занимава с този уникален продукт и който до неотдавна оглавяваше лабораторията. Сега се отбива там, когато с настоящия директор Димитър Кунов разговарят на прага на поредната кампания по прибирането на новата реколта.

В лабораторията тези дни не е много приветливо, защото тече ремонт, чиито срок се е поудължил заради кризата, която отвежда по-голямата част от приходите на държавното търговско дружество в бюджета. При последните законови промени Държавна лаборатория "Българска роза" остана в забранителния списък за приватизация.

В помещението, където са големите шишета - така наречените пирекси с ароматна течност, атмосферата е по-друга.

Разгарът на кампанията по събирането на розовия цвят започва около 21 май всяка година. В средата на юли розовото масло вече тръгва към лабораторията.

Тук качеството на отделните производители се изследва. Когато то се окаже сходно, отделните производители се съгласяват то да бъде смесено. Правят се три смеси, наречени хамури(думата идва от турски, откъдето е дошъл и маслодайният сорт роза - "Роза дамасцена") - нещо като купажите при виното, разказва Кунов. От тях се отлива в миниатюрни шишенца, които производителите могат да изпратят на търговските си партньори, за да ги изследват те на свой ред.

След като са пратени по пощата, се връща отговор за това какви количества от кой точно хамур ще бъдат купени. 

Макар че този пазар е силно ограничен и консервативен, цената на розовото масло доста се е променила в рамките на няколко години. През 2008 г. кг е струвал около 4 000 евро, в момента достига около 5 500-6000 евро.

По-големите производители - тоест тези, за които е важно какво показват лабораторните анализи, договарят обикновено по-добри цени. Прекомерното им вдигане обаче може да направи маслото непродоваемо, обяснява Кунов тънкостите на капризния занаят с още по-капризните му клиенти.

Той разказва, че маслото остава в лабораторията няколко месеца, защото по-голямата част от произведеното се продава в този период. В България почти няма преходни остатъци, а това не е добре, защото на тях може да се вземе по-добра цена, казва той. И посочва, че при конкуренцията в Турция ситуацията не е такава. Българските производители обаче бързат да продадат продукцията, за да си върнат заемите. 

При розовото масло няма зреене като при виното, което като отлежава в бъчви придобива нови качества и аромати с времето. До 2-3 месеца след дестилирането на маслото вече се оформят ароматите, които то ще притежава независимо колко време ще остане в стъклениците по рафтовете. Преди да тръгне запечатано и подпечатано към новия си собственик. 

Ненов казва, че останалите производители, чиито брой е трудно да са уточни, намират по-непретенциозни към качеството купувачи на маслото, на които не им е нужен сертификат. Такива например били хората, които ползват продукта за ароматерапия и др. подобни, където резултатите от химическия анализ не са ключови както при производството на парфюми, например.

Какво означава по-ниско качество? Тогава маслото е "по-сурово, с повече зелени нотки, с по-малка трайност на аромата", обяснява човекът, посветил десетилетия на работата с него.

Според него случайните хора в този бранш ще си отидат така както са дошли. "Химера е, че розовото масло се продава лесно. Това не е балон, който можеш да раздуеш. Пазарът е ограничен, не е като този на храната и дрехите", казва Ненов. 

В момента годишното поизводство на двата основни производителя - България и Турция - е между два и половина и три и половина тона, посочва Димитър Кунов.  Другите, по-дребни производители са Ирак, Иран, Турция, Мароко, Алжир.

В Турция розите са изложени на по-сурови атмосферни условия, разказват разбирачите. Най-важното при цъфтежа е влажността както и температурата през нощта, от която зависи акумулирането на масло в цвета. По тези показатели България е в по-добра ситуация спрямо съседите, обяснява Ненов. 

В Турция стремежът е да се извлече максимално масло, което пък влошава качеството на крайния продукт, обясняват експертите. По-дългата дестилация води до насищане на крайния продукт с восъци, което се отразява на качествата на аромата. 

Според Ненов реално не може да се говори за нарастване на пазара на розово масло,  той е почти неизменно в определени обеми. Увеличение може да има, ако се намерят нови сфери на приложението на продукта като например в медицината. Изследвания за това се правели в Германия и САЩ.

Още Авицена пише, че повечето заболявания при жените могат да се лекуват с розово масло, казва Ненов.

Той припомня и това, че подобни изследвания и продуктеи са правени и в България в името на здравето на Политбюро. През 80-те години на миналия век Тодор Живков се разпорежда да бъде създаден Центъра за биостимулатори, ръководен от акад. Атанас Малеев. Той е бил директор на Медицинска академия и също е заемал поста на зам.-министър на народното здраве.

В резултат на тези изследвания е създаден подобряващият състоянието на имунната система препарат "Жирозитал". В Троян пък години наред се е произвеждал "Розанол", от който са били изнасяни милиони капсули предимно за бившия СССР. Заради липсата на патент с днешна дата такъв продукт произвеждат в Япония под формата на хранителна добавка.

На него пише, че облекчава проблеми с бъбреците и жлъчката, както и със стомаха. Кутийката, нашарена с йероглифи, държи на бюрото си Димитър Кунов. В страната на изгряващото слънце розовото масло е превърнато във фетиш и доста компании печелят от това, обобщават двамата с Ненов. 

И според колегата му Кунов един от секторите, в които земеделската програма САПАРД не е била особено полезна е тъкмо този на производството на розово масло. Защото са създадени доста дестилерии, повечето от които с днешна дата вече са извън бизнеса. 

Друг проблем, който посочва той е, че собствениците на дестилерии не са собственици на целите насаждения, на които разчитат за розов цвят и всяка година има спорове между тях и земеделските стопани, които отглеждат розите. От една страна заради цените, които се покачват заради нарасналите разходи на собствениците на насаждения, а отдруга заради липсата на пари, които да инвестират в насажденията си. Това води до по-малко количества цвят, нужен на производителите и така се получава порочен кръг.

И тази година месец преди да дойде време за прибирането, се заговори за по-високи изкупни цени на цвета. В допълнение няма механизиран начин за прибирането и това също оскъпява. Стойността на беритбата е една трета от тази на розовия цвят.

Според Кунов би трябвало по някакъв начин да се подпомагат земеделските стопани със субсидии за количество произведен розов цвят или пък за произведено качествено розово масло. В момента те могат да получават преки плащания само за единица площ - както и другите стопани. Това, според него, ще извади от сивия сектор онази част от розопроизводството, която в момента се намира там. 

Стойността на цвета миналата година не покриваше разходите за продукцията, дава пример Кунов. Вече има розови масиви, които от 3 г. насам са изоставени, защото отглеждането на рози излязло на загуба.

Кампанията по прибирането на безценния цвят трае само 10 дни, а поправянето на евентуалните грешки ще може да стане най-рано след година, казват експертите.