Непосилната лекота на розовия аромат

За любителите на повече детайли:

В състава на розовото масло влизат: фенилетилов алкохол до 60 %, гераниол 30–40 %, цитронелол 24–37 %, нонилов алдехид до 0,5 %, нерол 5–10 %, евгенол, линалол, цитрол, фарнезол и др.

• 2 9
• Докладване

В лабораторията тези дни не е много приветливо, защото тече ремонт, чиито срок се е поудължил заради кризата, която отвежда по-голямата част от приходите на държавното търговско дружество в бюджета. При последните законови промени Държавна лаборатория "Българска роза" остана в забранителния списък за приватизация.
______
Преди няколко години трябваше да вляза там по работа всичко беше уникално последния ремонт е бил преди 50г а обзавеждането е на повече от 100.
Само ако си разпродадат антиките могат да си платят ремонта и да се обзаведат но ми е интересно колко ще източат държавата !

• 3 11
• Докладване

До коментар [#2] от "Дедо Либен":

И ракия от рози произвеждат! Лекичка и много пивка!

• 1 11
• Докладване

Много интересна статия, както и коментарите под нея. Благодаря на участниците.

• 0 13
• Докладване

До коментар [#2] от "Дедо Либен":

Дедооо,дедоо,остарял си вече та те пере деменцията и не знаеш какви ги плещиш.Розовото масло се получава чрез дестилация а не чрез екстракция,след дестилацията от розовият цвят можеш да си направиш само тор за саксиите.Розовият конкрет,се извлича чрез екстракция но в самият процес се използва бензол та така преработеният розов цвят става пак само за тор.Розовото сладко се прави само от свеж розов цвят които е желателно дори да не е третиран с препарати за растителна защита в месеца до откъсването му.

• 2 9
• Докладване

До коментар [#8] от "peshistia":

Бой,
понеже розовото масло има ниска термична стаболност и при нагряване се разлага, губейки качества като аромат и цвят. Поради това НЕ се провежда обикновена дестилация, а т.н. дестилация с водна пара. Известно е, че при дадена температура парното налягане над две несмесващи се течности е равно на алгебричната сума от парните налягания на двата компонента в чисто състояние.По този начин се избягва повишаването на температурата и частичното разлагане на розовото масло. Затова ако в отворен съд върху живак налееш слой вода, то това не те предпазва от токсичните живачни пари, щото налягането им е същото, каквото е и когато няма вода.
За да се увеличи рандеманът на розовото масло се провежда допълнително и екстракция с органични разтворители, което прави розовият цвят НЕизползваем за хранителни цели.

• 1 3
• Докладване

Уикипедия:
Маслодайните рози започват най-напред да се отглеждат в Персия и тя е първата страна, която произвежда розово масло. Счита се, че войниците на Александър Македонски при походите си са я принесли на Балканския полуостров.

Най-доброкачествено и търсено розово масло се получава от култивираната в България Rosa damascena - казанлъшка Маслодайна роза, отглеждана в Розовата долина, където намира най-подходящи условия за развитие и дава най-висококачественото масло. Получаване на маслото: Използва се методът на дестилация с водна пара на свеж розов цвят. Венчелистчетата се събират рано сутрин в сухо време и се подлагат на дестилация. Маслото може да се получи и чрез метода на екстракция, като материалът се екстрахира с етер, при което се получава т.нар. "розов конкрет". Той представлява меко, восъкоподобно вещество, от което розовото масло се извлича с алкохол. Цветовете съдържат 0.02%-0.04% етерично масло и в редки случаи може да достигне до 0.09%. Обикновено от 2-3 тона цвят се получава 1 килограм розово масло. Химичен състав: Съставът на розовото масло зависи от начина на получаването му. Главна съставка на маслото, получено чрез дестилация, е ацикличния алкохол гераниол (около 50%), а чрез екстракция - фенилетиловият алкохол (55%). В маслото се съдържа още нерол (5-10%), цитронелол (15-20%) и стеароптени (25-30%). Приятната миризма на рози се дължи на гераниола, цитронелола и фенилетиловият алкохол. Стеароптените са без миризма и на тях се дължи свойството на маслото да се втвърдява при 25°С. При дестилация фенилетиловият алкохол се разтваря в дестилационна вода, при което се получава розовата вода - Aqua rosae. В розовото масло се съдържат около 300 различни вещества. Намира широко приложение в парфюмерията. Българското розово масло се различава по количественото съдържание на съставките си. Главен компонент тук е алкохолът цитронелол (40-45 %). Съдържа още гераниол (8%), нерол (8%), фенилетилов алкохол (1%), евгенол, цитрал, линалоол, бензалдехид, свободни и естерно свързани мравчена, оцетна, изовалерианова и други киселини. Българското розово масло е едно от най-скъпите и търсени на международния пазар парфюмни етерични масла. В терапията българското розово масло се използва под формата на препарати за лечение на хроничен холецистит, заболявания на жлъчните пътища и бронхиална астма. Розовия конкрет унищожава бактериите, заздравява кожата и се използва при рани, изгаряния и др.

• 0 6
• Докладване

До коментар [#9] от "Дедо Либен":

Бой да бъде дедооо,ама не знам дали ще ти помогне на деменцията?Розовото сладко се прави само и изключително от свеж розов цвят като в процеса се използват само венчелистчетата,отстранявт се дори тичинките и плодниците,повярвай ми това е информация първа ръка.Да се върнем на дестилацията на розово масло,доколкото разбрах ти си от Казанлък,пали гуменките и бегом в Севтополис да видиш самият процес на дестилация,да ти покажат и джибракът след дестилация,и сам ще си направиш извод дали става за сладко.Мнооо си се увлякъл в научната опаковка на "поста" си та си допуснал "леки" неточности.Дестилацията се нарича "водно парова дестилация" в съда в който се извършва първичната дестилация трябва да има 3/4 вода и 1/4 розов цвят,ето ти водната дестилация.Паровата дестилация се извършва в "кохобационната колона" в която има нагрята керамика до 600 градуса,там попада дестилата от водната дестилация,изпарява се,това е "паровата дестилация" от там в охладителя и "флорентинският" съд.По този начин се избягва старият метод на "двйона преварка".Ниската термична температура не означава 40 градуса по Целзий да речем,и понеже на теб ти е горещо то видиш ли и розовото масло се разпада.

• 1 1
• Докладване

Това е един от най-конвертируемите ни продукти, ако трябва да се изразя с тоалитарната терминология. " Страната на розовото масло" навсякъде е била идентифицирана като България. От този репортаж не останах с чувството, че на държавата ни й пука много за розите ни и маслото от тях, а би трябвало! Плевнелиев е президент с бизнес-закваска, текно паркът си е текно парк (браво за идеята!), но не трябва да губим инерцията и другаде.

• 1 6
• Докладване

Мама, лека й пръст, правеше страхотно сладко, както и сироп от рози. Така и не се научих, забита в безбройните си книги, а рецептите останаха записани в една стара тетрадка, на която обаче й липсва душа... Отделно, мен съдбата ме завя далеч от родните рози, но с една неописуема носталгия по розовия аромат. Сигурно има и други съфорумци, които изпадат в транс, когато им замирише на роза дори от онези никакви мускалчета, които се продават за жълти стотинки...

• 0 8
• Докладване

До коментар [#1] от "latinka_":


[quote#1:"latinka_"]Да отглеждаме рози, вместо тютюн и ще захвърлим бастун! [/quote]
Цък,Не става,драга, бастуна е Световно признат,особено Блатния.Тютюна е хоби

• 3 0
• Докладване

[quote#13:"Мария"]Сигурно има и други съфорумци, които изпадат в транс, когато им замирише на роза дори от онези никакви мускалчета, които се продават за жълти стотинки.[/quote]
Права сте -има ..

• 1 4
• Докладване

До коментар [#13] от "Мария":

Колкото и да експериментирам със скъпи аромати - замирише ли ми на роза усещам нещо близо до блаженство...

• 0 4
• Докладване

До коментар [#16] от "Манолов":


Аз се отказах отдавна от експериментите. Наречи го "вманячване", "фикс-идея" или друго, но от години обонянието ми отказва да възприеме парфюм, в който не се усеща силно розата.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#13] от "Мария":

"...Сигурно има и други съфорумци, които изпадат в транс, когато им замирише на роза..."

воистина, има. особено ако и 6 пролети поредни като ученици са брали рози.
в статията твърдят, че розоберът трае само 10 дена. от личен опит знам, че може да продължи двойно повече.
по-горе някой беше коментирал, че султанска заповед да се отглеждат рози в двореца от 1593 поставя началото на Розовата долина.
на мен ми е известна др. версия. турски кадия се преселва от Тунис в Казанлък и донася със себе си първите рози нейде през 17-ти век. така или иначе розата си е ''дамасцена'', а не "тунизиана'' да речем...

• 0 2
• Докладване

На 3-4 км на север от Казанлък се намира Института на розата, основан през 1906г. Не знаех, че лабораторията издаваща сертификат за качеството му се е преместила в София. Всъщност защо се учудвам?
За розопроизводителите има ли субсидии? Или всичките субсидии отиват за нахалния ДПС електорат, произвеждат никому необходими сортове тютюн, които никой не изкупува.

• 1 5
• Докладване

[quote#2:"Дедо Либен"]Едно време в Казанлък, от розовите листа след екстракцията на маслото, правеха сладко. Беше много ароматно, но предизвикваше сюргюн!!!! [/quote]
Какво значи "сюргюн"? Няма ли българска дума за това?

• 0 0
• Докладване

До коментар [#20] от "Храбър":

Бой, някак си не е удобно да пиша дрисък, диария или стомашно разтройство, затова използвах латинският термин "сюргюн"!!!!

• 0 1
• Докладване

До коментар [#19] от "shumkar":

"...На 3-4 км на север от Казанлък се намира Института на розата, основан през 1906г.."

Институтът е на изхода за Габрово - практически в рамките на града. на 3-4 км северно е новообявеният град Крън. по-логично беше да е квартал на К-к, ама нейсе...

• 0 0
• Докладване

[quote#5:"comandante"]Само ако си разпродадат антиките могат да си платят ремонта и да се обзаведат но ми е интересно колко ще източат държавата ! [/quote]

Това звучи глупаво

• 0 0
• Докладване

".....двата основни производителя - България и Турция ..... Другите, по-дребни производители са.... Турция,...."

-Е те това е точна информация.

• 0 1
• Докладване

"Къде за пръв път се култивира розата, и случайно ли българите сме световни първенци в производството на розово масло

Розата е едно от най-древните растения на земята, култивирано за първи път в Централна Азия - прародината на древните българи. В началото на 20 век в територията на България, и тази на Авганистан се е произвеждало по равно количество розово масло, и двете страни са били единствените лидери в Областта. След поредица от катаклизми и размирици в Авганистан, населението там започна да отглежда масово Мак на мястото на розата, дотолкова цялостно, че Маслодайната роза изчезна от земите на Балхара и днес авганистанците решили да преминат обратно на производство на розово масло, трябваше да внасят от Българската Маслодайна роза.

През 1896, вестник Ню Йорк Таимс, отделя кратко каре в своят вестник посветено на произхода на това изключително важно за човека цвете. Тъй като статията директно свързва розата с Бактрия, считам че е редно да бъде публикуван и неин превод:

Някой указания относно произхода на розата както във времево така и в геогравско положение, са дадени от нейното име. В латинският то без съмнение идва от гръцкото "родон", дума която всъщност в по-широк смисъл не е гръцка а ориенталска(източна). Все още не е ясно обаче от която от двете големи езикови семеиства принадлежи думата. Хейн е на становище че тя е иранска, и принадлежи към Арийското(индо-иранското) езиково семеиство - по конкретно към по-старите езици на Персия и Бактрия. Мощта на Персия и способността и да налага редица иновации над съседите си, само говорят в подкрепа към твърденията че именно Иранското плато е родина на розата. От друга страна професор Скиит, който има по-голяма обществена подкрепа, твърди че думата е семитка от арабското "уард" - дума означаваща цветов храст но не указващ със сигурност за какво цвете става въпрос. Важно е да се отбележи че и персииската дума "гул" също има първо значение "ароматно растение", но днес се използва и за указване розата. "Ut rosa flos florum sic est domus ista domorum", е подчертаният начин в който като надпис върху една от църквите в Йорк, се твърди че розата е цветето на архитектурата. Въреки различията си и двете теории обаче са единодушни че можем да проследим оригиналните насаждения с рози, и първите хора който са ги отглеждали, в цетрална и западно-централна Aзия. Всъщност вместо тя да се разпространи само на запад, розата странно бе предприела един по-различен обход на земята и поравно се е разпрстранила на изток и запад, без да показва някаква непоносимост към различни типове климат, въпреки че определено амплитудите в температурата и пречат. Розата спокойно расте в Абисиния, и дори Мексико, но никога не е достигала Екватора. От друга страна, студът не е могъл да спре нейното разпространение, и днес тя е разпространена дори в Исландия, Гринландия и Камчатка. В Исландия в някой части неблагоприятни части на страната, месните са принудени да хранят техните Коне и Овце със сурова риба, а край брега разсте "Rosa Rubignosa" - която е бледа, самотна и чашевдна. В Лапландия розата, почти през цялата година едва подава глава над плътен слой сняг. В скандинавските страни пък използват някой рози за парфюм, макар и в твърде незначителни количества. От момента на написването до днес е минал над един век, което тласна проучването относно прародината на розите на съвсем друго ниво. Археологията откри вкаменелост в щата Колорадо на няколко милиона години, на която бе останала роза напълно идентична с днешните. Въпреки това въпросът си остава - кой са първите народи, който са започнали да отглеждат розата за препитание и други цели?

Проучването на древните арийски текстове пренесени от арийте в Индия, са и най-древният източник споменаващ розите. Тези книги разказват за почитатта, с която се ползвала розата - съществувал дори закон - всеки, който донесе на владетеля на страната роза, може да го помоли за всичко, каквото пожелае. С рози украсявали царските покои, с нея плащали данъци и такси... За появяването й на света в преданията не се казва нищо; само в индийските митове се съобщава, че най-красивата жена на света Лакшми се е родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки розови листенца. Вишну, пазителят на Вселената, като видял пленителната красавица в нейната розова люлка, събудил я с целувка и я превърнал в своя съпруга. От този момент Локшми станала богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка - символ на божествена тайна, за всички източни народи станала свещена...

По думите на средновековните персииски поети: "розата е подарък от самия Аллах. Веднъж при него се появили всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос (нилската водна лилия). Лотосът бил прекрасен, но нощем забравял за своите задължения на управник. И тогава Аллах благосклонно дал нов управител на растенията - бялата девствена роза с нейните остри шипове за охрана." На снимката - иранска роза. Статията на Ню Йорк Таймс, прави бегъл очерк на езиковите сходства и различия, но е редно да пуснам и пълният списък на думи, сродни и носещи произхода на думата роза... На латински rosa; на гръцки rhodon; на арамейски вуррда; на асирииски вуртинну; на староирански варда, на арменски вард, на согдиански уард... и прочие. Очевидно е че слабо различкаващите се лингвистични съвпадения ясно очертават и произхода на розите а именно - иранското плато. До нас за съжаление не е достигнало известие как бактрииците са наричали розата, но техният език е бил доста близък до съседният Согдиански, като в отделни периоди Согдияна е била част от Бактрия, което говори за предполагаемо голямо сходство между говора на населението....."

Повече на: http://www.google.co.uk/url?sa=t&rct=j&q=%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B2%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&source=web&cd=3&ved=0CFgQFjAC&url=http%3A%2F%2Fsamoistina.com%2F2%2Frozi.htm&ei=k8S7T_n4Boz0sgakpJSfCA&usg=AFQjCNE_1XlRsOEWntk9qJe_AK7-7ENSuQ&cad=rja

• 0 1
• Докладване