Започна процедурата по защита на българското розово масло

Успех

• 1 40
• Докладване

Успех!............Бех предложил и смядовската луканка и осмарския пелин?

• 0 31
• Докладване

Розовия ликьор и розова ракия, са също така уникални у нас.

• 1 27
• Докладване

Дано успеят!Превръщането в защитен продукт ще донесе само плюсове и ще бъде запазен авторитета му!

• 0 30
• Докладване

[quote#3:"Polusa"]Розовия ликьор и розова ракия, са също така уникални у нас. [/quote]

Гюлова ракия!Така е описана от Каравелов!

• 1 25
• Докладване

Инициативата за това е на Българска Национална Асоциация "Етерични масла парфюмерия и козметика", която координира желаещите производители да се включат и отхвърли почти цялата работа по подготовка на документацията.
Благодарности на момичетата от Асоциацията за извършената поредна крачка.

• 0 20
• Докладване

"Най-хубавото розово масло е българското. То е една от най-търсените стоки на световния пазар. В Европа се използва като основна суровина за производството на висококачествени парфюми и лекарства. Американците го купуват като смазочно масло за космическите си апарати. Всички совалки и космически кораби се смазват с розовия екстракт, защото е устойчив на всякаква температура.

Розовото масло се добива от цветовете на Казанлъшката роза, т.нар. Rosa Damascena. От около 3000 кг розов цвят се добива 1 кг розово масло и то струва понякога колкото килограм злато. В стари времена цената му е била шесткратно по-висока от тази на златото. Днес цената за килограм българско розово масло е около 6000 евро.

Истинското розово масло не е течен продукт, както повечето хора смятат. При средна температура 18-22 градуса то стои на кристалчета. Съхранява се при по-ниска температура – около 10-12 градуса.

„Банката”, в която се пази, се намира в трезор в центъра на българската столица София. Скъпоценната течност се съхранява в банки от термоустойчиво стъкло, но за транспортиране се използват специални медни съдове, увити в платно. Гърлото им се запечатва с восъчен печат, изработен преди 70 години, от който има само 1 екземпляр и се пази в специална каса в трезора. Драконовските мерки се прилагат, за да няма фалшификации на продукта.
Мирисната оценка на маслата се прави от специалисти, които познават целия технологичен процес. За обучението на подобен специалист са необходими около 10 години.

България е известна в целия свят със своето розово масло и още от 17 век се числи към най-големите износители. То е незаменима съставка за развиващата се европейска парфюмерия от 1720 г. и се разнася с кораби през Цариград до Марсилия, Лондон и Ню Йорк, а с конски кервани през Букурещ до Виена, Париж и Берлин.

Преди 1990 г. България държеше първенството в производството на розово масло. Износът покриваше около 70% от световното търсене. Кризата в земеделието и унищожените насаждения доведоха до срив в производството и през последните години делът на страната достигна 30% от общото производство. Целта на инвеститорите и фермерите е да възстановят позициите на България отпреди двадесет години.

По своето качество българското розово масло остава без конкуренция. Тайната е в климатични особености и сортовете растения. Всички световноизвестни парфюмерийни фирми го използват в рецептите си заради две основни качества – придава на парфюма голяма трайност и особен, приятен аромат.

Българското розово масло се изкупува от търговците „на зелено”. Световните парфюмерийни компании оценяват предимствата на българското масло и постепенно увеличават заявките си. В момента основните пазари на българската продукция са Франция, САЩ, Япония, Германия и Дания, където освен розово масло се изнася и лавандулово.

Родината на маслодайната роза е Югозападна Азия, където тя се отглеждала предимно като декоративно растение. Отглеждането на рози за индустриални цели започнало още през 9 век в Индия и Египет. За първи път розово масло е получено чрез двойна дестилация през 16 век. През 18 век маслодайната роза е пренесена в България от Индия през Персия, Сирия и Турция. Отглеждането й започва в района на Казанлък. Подбалканската котловина, скътана между Стара планина на север и Средна гора на юг предлага благоприятни условия за отглеждането на маслодайна роза. Известна като Розовата долина, Казанлъшката котловина е една от най-големите розови градини не само в България, но и в света.

Производството на розово масло е един от най-старите занаяти в България. Розоберът продължава около месец – от 20 май до 20 юни. Извършва се рано сутрин от 5 ч. до 9–10 ч.

Казанлъшката роза, т.нар. Rosa Damascena е многогодишно храстовидно растение, което достига на височина до 1,50 м. Розовите насаждения започват да цъфтят 2 години след засаждането си и цъфтежът им продължава 20-30 дни.

Розовото масло се добива от розовите цветове. Те трябва да се берат рано сутрин (между 5 и 9 часа), преди да се е изпарила росата, защото тогава от тях се добива най- голямо количество масло. Цветовете трябва да бъдат преработени веднага. Смесват се с вода в съотношение 1:4 и се загряват в дестилационни камери. Процесът на дестилация се извършва 2 пъти. За получаването на 1 литър розово масло са необходими 3-3,5 тона червени или 5-6 тона бели цветове. Ето защо на световните пазари розовото масло е по- скъпо от златото.

Историята на розово масло в България може да бъде видяна в Музея на розата в гр. Казанлък. Там се съхраняват повече от 15 000 експоната, свързани с това производството. В музея се пазят и уредите от лабораторията на Христо Яръмов. Химик по образование и преподавател в местното училище, Яръмов създава първата лаборатория за проверка на качеството на българското розово масло, след като на международните пазари започва да се появяват фалшификати на родния продукт.

Първата българска розотърговска къща е създадена през 1820 г. от Дончо Папазов от Казанлък. Неговите синове Димитър и Ботьо разширяват дейността. Следват розотърговските къщи на Кънчо Шипков (1840 г.), на Христо Христов (1863 г.) и Петко Орозов (1864 г.). Така в края на XIX и началото на XX в. в Казанлък вече има заможни фамилии, занимаващи се с розопроизводство и търговия с розово масло.

Всяка година от 1903-а в първите дни на юни в Казанлък се отбелязва Празникът на розата, съпроводен с карнавали, концерти на открито, състезания. Важна роля в него е отредена на образа на тракийския цар Севт III, за чиято столица Севтополис специалистите обещават да се превърне в една от най-големите атракции в страната. От 1969 г. на този празник се избира и Кралица на розата. По време на фестивала човек може да опита всевъзможни продукти от рози – например, сладко от рози, ракия или ликьор от дъхавите цветя."
/Автор Българските Най! /
02 November 2007

• 0 15
• Докладване