Данък върху земята може да натежи основно на общините и държавата

Данък върху земята може да натежи основно на общините и държавата

Данък върху земята може да натежи основно на общините и държавата
Желанието на общините да събират данък и върху земеделските земи е кауза пердута. Това смятат в Асоциацията на собствениците на земеделски земи, където членуват част от най-големите фондове, цитирани от в. "Сега", след като вчера общините отново повдигнаха въпроса
Председателят й Борислав Петков посочва, че в момента собствениците на земя и техните наследници са около 6.8 млн. души, а разходът да се прати писмо за дължимата суми на всички тях ще е огромен.
"Освен това, докато при апартаментите има ясни собственици, при нивите не е така. Липсва и информационна система между ГРАО, данъчните и поземлените комисии, които трябва да се координират, за да определят кой точно дължи данъка. Накрая може да се окаже, че държавата и общините ще трябва да плащат сами на себе си", коментира още той. 

По данни на земеделското министерство от края на 2009 г. най-големият собственик на земя остава държавата с нейните 2.35 млн. дка, или 6.71% от всички 35 млн. дка земеделски фонд. 

Петков казва, че не е ясно и как стои въпросът с пустеещите земи. Около 3 млн. декара не се обработват, но в тях влизат и ливади и други.
Желанието на общините да увеличат бюджетите си с приходи и от данъци върху земеделските земи не е от сега. Въпросът беше поставени  през 2009 г. Тогава председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова подкрепи идеята. Десислава Танева, която оглавява парламентарната комисия по земеделие, обаче обяви, че администрирането на такъв данък е трудна и неблагодарна работа. "Ще трябва да създадем администрация, чиито разходи ще са два пъти повече от събраните приходи", обясни Танева, която доскоро имаше акции в един от най-големите фондове за земеделска земя - "Мел инвест".

Такъв е аргументът и на Светла Костадинова от Института за пазарна икономика, след като неотдавна имотите с данъчна оценка до 1400 лв. бяха освободени от местен данък, защото приходите не оправдават разходите по събирането на налога.