Наложително е да се ускори създаването и приемането на "Национална програма за електрическа мобилност – България 2025 г.", която да постави страната ни на електромобилната карта на Европа и да я утвърди като регионален лидер. За това настоява Индустриален клъстър "Електромобили" – ИКЕМ, в писмо до премиера Бойко Борисов, гласи съобщение до медиите.

Организацията предлага да се разработи стратегическата програма, което да стане от специално създаден за целта съвет за координация към министъра на икономиката. 

В писмото се изтъква, че в настоящия момент на европейската карта на електромобилността са страни като Великобритания, Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония и Румъния, а България я няма на тази карта. Според клъстъра страната имала капацитет да се превърне в регионален лидер и да заеме достойно място сред останалите държави в Европа, се казва още в писмото.

В разработен от организацията анализ по темата, приложен към писмото до премиера, се отбелязва, че електромобилността е една от основните възможности на "утрешния бизнес" и макар че в момента тя да не е част от ежедневието, определено набирала скорост. В анализа се цитират "масови" прогнози, според които до 2025 г. електрическите или частично електрическите (хибридните) превозни средства ще достигнат до 50 % от регистрациите на нови автомобили в Европа.

Друга прогноза, включена в анализа, сочи, че след 2020 г. в Европейския съюз няма да е възможно производството на превозни средства само с двигател с вътрешно горене, защото няма да покриват очакваните високи норми за изгорели газове.

Средните производствени разходи за един електромобил днес надвишават тези от същия клас за автомобил с двигател с вътрешно горене до 2.5 пъти. Високите разходи идват от цената на батериите и електрониката (особено силовата), както и от вложените досега средства за научна и развойна дейност, посочват от клъстъра.

Авторите на анализа подчертават, че Европейският съюз задава темпото на промяната, а той е постановил, че емисиите въглероден двуокис, 25-30% от които се излъчват от автомобилите, трябва да бъдат намалени с 20% до 2020 г. "Ето защо българското правителство трябва да се ангажира с инвестиции чрез национална програма за електрическа мобилност, така че да отговори на съвременните изисквания в областта на екологията и намаляването на общата енергоемкост на икономиката, в т.ч. на транспортния сектор", се посочва в писмото.

Решаваща роля за бъдещия избор между конвенционалните и електрическите автомобили ще играят капацитетът на източника на енергия (батерии, горивни клетки и др.) и зарядната инфраструктура, смятат авторите на анализа. Сред факторите, които играят днес решаваща роля за това електрическите превозни средснва да започнат да стават масови, са непрекъснато покачващите се цени на горивата и подкрепата от страна на правителството и общините, включително чрез изграждане на зарядна и друга инфраструктура, насърчаване на иновациите в производството и услугите, свързани с електромобилността, данъчни и други стимули.

Към средата на 2011 г. 15 от 27-те членки на ЕС предоставят данъчни стимули за електрически превозни средства, като тук влизат и финансова подкрепа за закупуване на електромобили, нулева ставка (или данъчен кредит) за ДДС върху продажбите, нулев данък върху потреблението на енергия за зареждане на електромобилите, нулеви такси за престой в платените зони (в градския център) и др., посочват от клъстъра.