Между добрите намерения и лошата действителност се люшкат малките производители на храни и напитки в България, показа кратка разходна сред изложението "Интерфуд&Дринк", което започна вчера (7 ноември и продължава до 10 ноември) в София. Изложението отново си има отделна зона за биопродукция и такава на малки производители, а щандовете на организацията Slow Food са до тези на Италия (където възниква движението). Броят на щандовете изглежда по-малък, отколкото миналата година, макар участниците да казват, че сега са по-добре представени. Другите сектори от хранителната и винарската промишленост заемат доста повече място, докато един от щандовете на биопроизводителите е приютил четири фирми. Около зоната има и доста изложители на продукти, които по-скоро използват думите био и натурално - козметика, напитки, храни, без сертификат, но пък с амбициозен маркетинг. 

Малките фермери са свикнали да се справят сами и по-скоро искат да не им се пречи и да не се фаворизират някои производители за сметка на други.

От една страна, Министерството на земеделието демонстрира най-добри намерения и често обещава да промени условията им за бизнес към по-добри, това подкрепя и Брюксел на европейско ниво. От друга обаче, реални постъпки почти липсват и секторът се върти в спирала от едни и същи проблеми, които от година на година се задълбочават. Накратко – най-големите пречки пред малките ферми и производители е трудното, понякога невъзможно получаване на субсидии, докато в същото време големите вземат щедри плащания, малките са силно ограничени във възможността да продават продукцията си, липсва им предвидимост и не на последно място влияят им и  свиващите се заради кризата доходи на хората.

Една от добрите новини поне за част от малките производители е организирането на фермерски пазар – засега само в София в един ден от седмицата. Подкрепа за него вече е дал главният архитект на София Петър Диков и най-вероятно мястото ще бъде до Министерството на земеделието, обясни Албена Симеонова, председател на Фондация за околна среда и земеделие (ФОСЗ) и собственик на дружеството за биопродукти "Албена Симеонова 1". Друг обсъждан вариант за пазара е паркът "Заимов". Организирането на такъв пазар ще направи по-видими дребните стопанства, за които достъпът до масовите търговски вериги в момента е почти невъзможен по няколко причини. От една страна, те не могат да произведат количествата, които биха поискали веригите за зареждане, от друга – условията им за отстъпки и промоции не са по силите на малки фирми.

Тепърва ще се обсъжда финансирането на проекта за фермерски пазар. Появата му е свързана и с промяна в Наредбата за директните продажби, която в момента силно ограничава силно дребните производители. Те могат да продават само част от цялата си продукция, и то в административната област, в която са регистрирани, или в някоя от съседните. Това на практика затваря възможността за по-сериозно развитие на всички, които не се намират около икономически по-богати центрове като София, Пловдив, Варна, Бургас. Как точно ще се промени наредбата и дали ще заработи реално, още не се знае. Проект за промяна няма обявен. В работната група има експерти от ФОСЗ, но други сдружения на малки производители се оплакаха, че от ведомството не са пожелали да си сътрудничат с тях.

Според Десислава Димитрова, координатор на сдружението Slow Food за България, плановете за подкрепа на дребните производители крият риск от получаване на по-добри условия само за биосертифицираните, но не и за другите малки, работещи без сертификат. Димитрова е на мнение, че в ограничението за продажби по област има смисъл – по този начин клиентите отиват на място, пазаруват там, парите остават в областта и така се стимулира местното развитие.

Силното лоби на големите компании е нещо, от което оплаквания има в почти всички сектори на икономиката. То не е по-различно и при храните – Албена Симеонова се оплака, че са внасяли много предложения за промени в наредби и закони, но винаги големи производители имат представителство при обсъждането и блокират промените.

Тя все пак е съгласна, че поне като заявени намерения МЗХ има желание да подкрепя дребните производители. "Министерството ни подкрепя и дано не е само на думи", коментира Симеонова.

Конфликтът между малки и големи може да се опише чрез историята, която тя разказа. Наскоро тежките машини на голям арендатор навлезли в обработвания от нея малък парцел, утъпкали са реколтата по него и са изгорили пластмасовите си туби от препарати и гориво. "Те обработват 1 млн. дка, но са влезли в моето малко биополе от 40 дка. Сега аз няма да събера никаква реколта и сигурно три години няма да мога да засея нищо. Направили са го само защото там им е удобно да въртят, без никаква мисъл", разказа Симеонова.

Предимството си, което малките производители изтъкват, е запазването на околната среда и обработването на земята с грижа за по-устойчиво развитие – и на природата, и на по-отдалечените райони. "Големите производители живеят в градовете, наемат работниците си оттам, харчат парите си там. А дребното земеделие наема хора по места, помага им за създаването на поминък, смята Симеонова. Проблемът с големите производители е, че година след година те засяват едни и същи култури, торят с едни и същи препарати и така плодородието на почвата се изтощава. До голяма степен това се случва, тъй като пазарите на тези култури – пшеница, ечемик, са големи, вече разработени и за такива насаждения се получават субсидии. Далеч по-трудно е обаче производството на плодове и зеленчуци, което изисква много труд на ръка, по-рисково е, но и има други ползи – като например осигуряване на работни места в бедни селища. "България не е известна по света с пшеницата си, а с вкусните си плодове и зеленчуци", казва още Симеонова.

От ФОСЗ виждат в прекаленото залитане към големите земеделци при плащането на субсидии друга причина за проблемите им.

Малките трудно получават и пари за техника, кандидатстването за плащания се спъва от мудна администрация и много изисквания, а дори да спечелят проект, то често се случва да чакат с години парите си.

Дребните фермери коментираха, че при сегашните условия след няколко години ще има само няколко големи производители, които ще си поделят обработваемите земи и производството на храни. Което не е никак успокоително нито за конкуренцията в икономиката, нито за природата, нито за продуктите, до които има достъп крайния потребител.