Пазарът на органични храни в България ще продължи да расте, но производителите ще се справят все по-трудно, ако финансирането от европейски и национални фондове продължава да ги поставя в неравностойна позиция. Около тези данни и коментари бяха мненията на участниците във форума за биохрана, организиран по повод Празник на биологичното земеделие в София.

От навлизането на био храните на българския пазар досега секторът не е имал спад на продажбите, като за миналата година ръстът му е бил 40%. От Асоциацията на био търговците (АБТ) очакват увеличението да продължи и тази година, като прогнозата им е той да се забави и да бъде 25% спрямо продажбите от 2012 г.

От АБТ не посочиха данни колко е стойността на пазара на био храни, но отбелязаха, че все още те са само малка част от общите продажби в този сектор. В сравнение със страните от Западна Европа, делът им у нас е доста малък, казаха участниците на семинара. Надеждите на АБТ са броят на специализираните магазини да се увеличи, след като миналата година не е имало значително нарастване. Повече продажби на био храни има в големите търговски вериги, като за миналата година оборотът при тях е нараснал с 50%. Само от специализираните магазини продажбите на органични храни са се увеличили с 20%, а при тези по интернет – двойно.

В момента на пазара в България се предлагат около 5 хил. различни вида био храни и асортиментът постоянно расте. Макар много търговски вериги да имат вече обособено и отделни щандове за био храни, те все още предлагат едва около 400-500 различни продукта, отбелязаха от АБТ. Според асоциацията тенденциите през тази година ще са по-голямо отваряне на веригите към органичните храни, фермерски пазари и използването на социалните мрежи като посредници между производители и клиенти.

През миналата година Министерството на земеделието и храните предложи нова наредба, която щеше да задължи търговците да могат да продават био само на отделни "обособени места", щандове или рафтове. Против това предложение бяха търговците, но производители като цяло го подкрепяха. Все пак министерството се отказа от намеренията си и в момента органичните храни се подреждат по преценка на търговеца.

Фермерските пазари не са нова идея, но с малки изключения организирането им така и не може да се случи. Едното ограничение е свързано с възможността за директни продажби, която поставя в доста неравностойно положение малките производители, каквито са повечето би стопанства. Друго ограничение е липсата на организация от страна на общините в по-големи градове за определяне на време и място, на което фермери да продават свободно продуктите си. Засега София работи по такава идея, като обсъжданите места са парка "Заимов" или до земеделското министерство.

По данни на АБТ все още по-голяма част от био продуктите са вносни и много по-малко са произведените в България. От Българска асоциация "Биопродукти" отчитат като проблем неразвитото био животновъдство и преработка на суровини. "Ние изнасяме суровини, а внасяме преработени и пакетирани храни", коментира Веселина Ралчева от асоциацията. По думите й планът за развитие на биологичното земеделие в България, който е трябвало да действа 2007 – 2013 г. си е останал само на хартия.

Представители на земеделското министерство подчертаха, че новата обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС предвижда повече помощ за малки производители и биологично земеделие. Всъщност самото изложение на био храни в София беше част от кампания за популяризирането им, организирана от МЗХ. До края на април ще има още няколко събития и в други градове на страната. Кристина Йорданова от дирекция "Директни плащания и пазарна подкрепа" в министерството, отбеляза, че е задължително 30% от парите в помощ на земеделие да отиват за "зелени" мерки.

Извън трайните насаждения, изискванията за зелени стопанства са в тях да се отглеждат поне три различни култури, нито една от тях да не е по-малко от 5% от общата площ, а основната да не надхвърля 70%. Предложението на Европейската комисия е да се постигне поне 7% от площите за подпомагане да бъдат за биологично земеделие.

От организацията Slow Food, която се занимава със запазване на традиционното производство на храни по региони, обаче не са много съгласни с тезата, че новата политика на ЕС е да подкрепя дребни фермери и екологично производство.