България е с най-голяма сива икономика сред 31 страни, сочи проучване

България е с най-голяма сива икономика сред 31 страни, сочи проучване

България е с най-голяма сива икономика сред 31 страни, сочи проучване
Сивата икономика в България се очаква да достигне 12.9 млрд. евро през 2013 г., или 31.2% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, сочат данните от доклад на "Visa Европа".
Според документа това е най-големият дял на сива икономика сред всички 31 европейски държави, включени в проучването – страните от ЕС, Турция, Хърватия, Норвегия и Швейцария.
В сравнение с предишния доклад, представен през 2011 г., нивата на сива икономика в България намаляват от отчетените тогава 33% от БВП.
Проучването "Сивата икономика в Европа 2013 – електронните плащания като средство за справяне със сивата икономика", е изготвен от проф. Фридрих Шнайдер от Факултета по икономика на Johannes Kepler University, Линц, Австрия, и международната консултантска компания A. T. Kearney.
Сивата икономика в Европа е на обща стойност 2.1 трлн. евро, което се равнява на 18.5% от БВП на континента, показват данните. Според изследването сивият сектор намалява за десета поредна година.
Основните причини за съществуването на скрита икономика са недекларираните плащания в брой за работни заплати и непълната отчетност на приходи от страна на бизнеса.

Анкета

Усещате ли свиване на сивата икономика в България?

През 2011 г. сенчестият сектор в Европа се равнява на 19.5% от икономиката на континента. Подобно на 2011 г. през 2013 г. сивата икономика в Швейцария, Австрия, Холандия и Великобритания е в диапазона 8-10% от БВП и достига до и над 30% от БВП в България, Хърватия, Литва и Естония. Браншовете, които в най-голяма степен допринасят за високите нива на сенчестия сектор, са строителство, търговия, производство, туризъм и транспорт.
"Във времена на криза, нарастваща безработица, ниски доходи и несигурност за бъдещето все повече хора са склонни да не декларират извършваните от тях дейности. До преди 2009 г. борбата със сивата икономика постигаше добри резултати в цяла Европа. Днес постиженията варират според това дали се намираме в Западна, Южна или Източна Европа. Някои характеристики на сенчестия сектор обаче са общи за всички – скритата икономика, тясно свързана с парите в брой, се задвижва от недекларирания труд и непълната отчетност", коментира Стив Пери, търговски директор на "Visa Европа".
Недекларираният труд е в основата на 2/3 от сивата икономика на Стария континент, пише в доклада. Останалата 1/3 е резултат от непълната отчетност от страна на бизнеса.
Според авторите на проучването има няколко мерки, които ще доведат до положителна промяна. На първо място сред възможните действия е популяризирането на електронните плащания. Сред тях е увеличаване на електронните разплащания средно с 10% в продължение на 5 последователни години. Това би довело до спад в размера на сивата икономика с 5 на сто.
В страни, където електронните плащания са широко използвани (например Великобритания), размерът на сивата икономика е значително по-малък, отколкото в държави като България, където електронните плащания не са така разпространени. Във Великобритания, където сивата икономика се равнява на около 10% от БВП, 1 на всеки 3 паунда се харчи с карта Visa спрямо 1 от всеки 33 лв. в България, се посочва в документа.
Пример за ефективността на електронните плащания за справяне с неотчетените приходи от продажби е връзката между броя на пазаруващите онлайн и размера на сивата икономика. По данни на Евростат едва 9% от българите са пазарували онлайн през 2012 г. спрямо 73% от жителите на Великобритания.
Друга мярка, която може да свие сивата икономика, е фокусиране върху секторите, които в най-голяма степен не отчитат приходите си от продажби (например таксиметрови услуги, ресторанти, барове, автосервизи и др.). Това според авторите на проучването може да доведе до една десета спад на сенчестия сектор в Европа (над 200 млрд. евро).
Проучването препоръчва европейските правителства, банките и системите за разплащания да положат целенасочени усилия, за да насърчат гражданите си да бъдат по-активни в стъпките си срещу сенчестия сектор. Сред предлаганите мерки е популяризиране на електронното правителство, най-вече възможността за заплащане на различни публични услуги онлайн.
"Икономическата криза принуди европейските правителства да вземат мерки срещу сивата икономика. Съществува обща позиция и съгласие, че парите в обращение са гориво за сенчестия сектор. През следващите години очакваме все по-голям брой инициативи, чиято цел е да насърчат използването на електронни плащания като средство за справяне със сивата икономика", смята Стив Пери.
Успешни примери от Европа за намаляване на сивия сектор:

  • През последните години Румъния въвежда национална система за POS и онлайн плащане на данъци с банкови карти, което увеличава плащанията на данъци с карта с 34% на годишна база през 2012 г.
     
  • През 2010 г. Полша създава специален фонд, чиято цел е да разшири мрежата от POS устройства на територията на страната. Това води до инсталиране на 120 000 нови POS терминала в рамките на 2 години и половина, като 75% от тях се намират в обекти от рискови за сивата икономика сектори.
     
  • През 2011 г. Ирландия развива и прилага стратегия за финансово включване, с която да насърчи масовото използване на основни банкови продукти като разплащателна сметка и банкова карта.
     
  • През 2011 г. Италия въвежда задължителни електронни плащания при суми над 1000 евро. (Сходна мярка е въведена и в Испания (2500 евро), Гърция (1500 евро) и други европейски страни.) В Италия се прилагат и данъчни стимули за POS плащания в комбинация със заплаха за затваряне на всички търговски обекти, които не издадат касов бон 3 пъти в рамките на период от 5 години. Проучванията показват, че в резултат на мярката са събрани допълнителни данъци в размер на 9.1 млрд. евро.
     
  • През 2012 г. Португалия въвежда задължително отчитане от страна на банките на всички POS транзакции в търговски обекти пред данъчните служби.