С бюджет 2014 се слагало началото на принципа пари срещу реформи
С проектобюджета за 2014 г. се поставя акцент върху ефективното използване на публичните ресурси и увеличаване качеството на услугите. "Целта е да създадем предвидима среда, а използването на ресурса да е насочено към резултати", коментира в интервю за в. "Стандарт" финансовият министър Петър Чобанов.
Независимо че на много министерства и ведомства бюджетът изглежда намален като абсолютна сума, това не е за сметка на съществуващи политики и програми, а се дава възможност чрез преструктуриране на този ресурс да бъдат предложени нови политики и програми, допълва той. По думите му намалени са административните бюджети на министерствата, но им е дадена възможност на състезателен принцип да финансират от бюджета проекти, които са насочени към конкретни резултати.
"Най-важните от тези допълнителни средства са 100-те милиона, които отделяме за образование, както и ресурс от 500 милиона за националната публична инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". По нея на конкурентен принцип ведомства и общини ще могат да кандидатстват с проекти по обявена апликационна форма", посочва министърът.
На въпрос за това, че МВР за разлика от предишни години няма най-големия бюджет и даже е намален, Чобанов посочва, че "те ще покажат мерките и действията, които предприемат, за да се вместят в това, което предварително е зададено".
От здравното министерство, чийто бюджет също е намален, министърът обяснява, че средствата ще стигнат, за да бъде реформирана системата, като се очаква да се усъвършенства системата на спешната помощ. Предвиждат се допълнителни средства и за държавните психиатрични болници. Очаква се да се подобри достъпът до болничната помощ в отдалечени райони и осигуряване на финансиране на дейностите по асистирана репродукция.
Политически въпрос бил този за въвеждането на втори здравен стълб, за който към момента няма взето решение.
Чобанов съобщава и че през следващата година държавните предприятия ще изплащат 70% дивидент на държавата вместо досегашните 80 на сто от печалбата, а през следващите години тенденцията била процентът да бъде свален на 50.
"Ясно е, че финансовото състояние на държавните предприятия се е влошило, нараснала е задлъжнялостта им и е намаляла възможността да провеждат адекватна инвестиционна програма. Трябва да се вземат мерки в това отношение", обяснява той. Представители на управляващите сега неколкократно критикуваха правителството на ГЕРБ, че "обезкръвява" държавните фирми, като им взима почти цялата печалба.
Финансовият министър съобщава и че Българската банка за развитие води преговори с Европейската инвестиционна банка за отпускането на 300 млн. лв. заем, който отново да бъде насочен към финансиране на малки и средни предприятия.
"Обсъждаме с ръководството на банката и възможности за популяризиране на дейността и тя да достига до бизнеса в отделните региони. Предстои да бъде приета и нова стратегия на банката", допълва Чобанов.
Междувременно стана известно, че Асен Ягодин, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Българската банка за развитие (ББР) до началото на септември тази година, окончателно и официално вече не работи в банката. След промените в управата на ББР в края на лятото до момента той беше член на управителния съвет. Ягодин остава председател на съвета на директорите на Българска фондова борса — София, съобщи "Капитал daily".
Новият трети член на оперативния мениджмънт на ББР е Иван Христов, като името му е подадено за вписване в Търговския регистър на 23 октомври 2013 г. Принципал на ББР е Министерството на финансите.