Корозия тормози най-скъпия петролен проект в света
Гигантското офшорно поле "Кашаган" в казахстанската част от Каспийско море няма да поднови работа до края на годината, заяви миналата седмица главният изпълнителен директор на френската компания Total.
Експлоатацията му започна през септември, но две седмици след това добивът бе спрян заради теч на отровен газ. При рестартирането през октомври пак бе открито изтичане и според Кристоф дьо Маржери "нещата са по-сложни от едно ремонтиране на тръби". По думите му трябва да се прегледа цялата тръбопреносна система, за да работи тя продължително без проблеми.
Но според Reuters ситуацията е по-неприятна, защото може да се окаже, че подготвяният вече 13 години проект вече корозира. На място е доставен специален робот, който ще се движи по тръбите, за да провери дали има повреда, дали са се износили материалите, има ли грешка в дизайна, или става дума за комбинация от трите.
"Кашаган", носещо името на казахския поет Кашаган Каржиманули, е най-голямото ново находище на петрол в света от десетилетия насам - потенциал за 8 млн. барела през 2014 г. и 12 млн. барела през 2015 г. Той е и най-скъпият проект - дотук са вложени около 50 милиарда долара. Властите в Казахстан разчитат с него да влязат в суперлигата на производителите на петрол. Целта бе в края на 2013 г. добивът да е 75 000 барела на ден (и 1.6 млн. барела, когато достигне максимална мощност), но това няма да се случи.
Сега се говори, че проектът ще заработи чак през 2015 г. и това най-малкото обърква бюджета на Казахстан, разчитащ да получи от него 28 млрд. долара, една трета от които само през 2014-2016г. "Кашаган" би трябвало да се използва 60 години и при 100 долара за барел би донесъл на участниците 60 млрд. долара. Всеки ден без добив нанася загуби за милиони долари на всички участници.
Комплексът за добив се намира на изкуствен остров на 70 км от брега и ремонтът на течовете по тръбата, водеща към инсталации на сушата, може да отнеме месеци. Офшорната част е дълга 44 км, на брега има още 22 км, а други 29 км са закопани на сушата. Проблеми са също голямото налягане на хранилището на петрол под земята и високото съдържание на отровния сероводород.
Високопоставен ръководител на голяма петролна компания, познаващ обекта, казва, че именно този газ може да е разял тръбите. Металът, от който са изработени, както и заварките може да се окажат неподходящи за суровината и средата, в която се използват. По думите му подмяната им може да отнеме месеци, защото трябва да се проучат нови метали за тръбите, те да се произведат, доставят, тестват и инсталират.
Други отхвърлят тази версия и твърдят, че всичко е изработено точно за условията на "Кашаган". Лайън Смит, специалистка по корозията, е от тази група, но коментира, че "почти сигурно има голям, фундаментален проблем", защото течовете изглежда са на две различни места. Доставчик на тръбите е Nippon Steel & Sumitomo Metal, която отказва коментар по случая, а и не е ясно дали е имало и други доставчици. Тръбите са монтирани и заварявани от Saipem (поделение на Eni), която също не коментира ситуацията.
За да е още по-сложно, климатът в тази част на Каспийско море е такъв, че то замръзва между ноември и март, понеже е плитко и не е солено заради изливащите се огромни сладководни маси от река Волга. Ледоходът допълнително може да повреди оборудването и да попречи на строителство и поддръжка. Трудно е и да се достави оборудване.